Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

Фон Круг огледа кабинета си. Дъбово бюро, апарати — всичко е делово, познато. Докторът не обичаше големите градове, огромните зали, многото хора. Цял живот беше мечтал за нещо много просто и в същото време важно за човечеството. Оттук, от кабинета си, той би могъл да управлява всичко живо на света с едно обикновено натискане на бутона…

Доктор Круг си спомни своята горила от „Света на животните“, която му обърна гръб. Сега той признава, че това бе най-обикновена машина. Но с миналото е свършено. Фон Круг няма намерение да слага оръжие. Той гледа хладнокръвно в очите надвисналата опасност.

Докторът повика по телефона Мик Ури.

— Напоследък имахме много несполуки — каза студено професорът на помощника си. — Оставам с впечатление, че някой използува нашата информация. Разбираш ли, Ури?

Ури знаеше за провалите, но не можеше да се досети какво следва от това.

— Ето виж какво намерих. — Фон Круг извади от бюрото и подаде на помощника си един транзистор.

— Ясно — измърмори Ури.

— Знаеш ли къде беше скрит?

Фон Круг дръпна гоблена, натисна дъбовата ламперия и рече:

— Моля.

Те влязоха в залата, където бяха сметачната машина и радиоапаратурата.

— Тази безобидна наглед кутийка намерих в един от блоковете на машината. И са я поставили в деня — в спокойните думи на фон Круг настъпи кратко, но страшно мълчание, — когато ти, Мик Ури, докара момчето вместо модела. Ясно ли ти е сега?

Лицето на Ури стана червено. Пак тази глупава история! Нима за една грешка, за това, че беше сбъркал едно момче с друго, трябва да се разплаща толкова дълго?…

Фон Круг извади блока и внимателно постави транзистора на предишното му място.

— Какво да правя? — изхриптя Ури.

— Досега сме играли със затворени очи. Виждахме само едно: че решенията на противника са по-умни от нашите. Днес моята машина ще предаде последна информация за двете други машини. И ти ще уловиш една от тях, ще ми я донесеш. Толкоз.

— Адското куче ли — досети се Мик Ури. — Че аз ще го хвана с голи ръце, господин професоре.

— Виж какво, Мик Теодор Макс Ури — господарят за втори път произнесе цялото му име и това значеше нещо. — Наричай го както си щеш, ако щеш адско куче, но запомни: груба сила да не се прилага, оръжие със себе си да не вземаш.

— Но…

— Машината да ми се донесе в пълна изправност. Омръзна ми да я разгадавам по части, нужна ми е цялата система. А тук тя ще стане послушна, съвсем питомна.

— Ясно. — Лицето на Ури трепна в нещо като усмивка.

— Сандъкът с клопката е на аерогарата. Отваря се отвън. — Фон Круг захапа тънките си устни, като си спомни как Реси беше отключил вратата. — Идеята е проста: ние разполагаме със запис на гласа на господин Громов. Ти трябва детайлно да знаеш как да надхитриш двете умни машини.

Той включи магнитофона и зазвуча отдавнашният запис. Професор Громов говореше по радиото с Пен-дангалака, командира на бившия африкански отряд:

„Къде се намирате?“

„Драго ми е да ви чуя, господин професоре! В квадрат единайсет — четиридесет и две. Сега почиваме, тук вече е утро“…

„Горещо ли е?“

„Над петдесет!“

Фон Круг изключи записа.

— И така, самолетът за Индия излита след четиридесет минути… За машината на Громов, която е свързана с моята радиостанция, ще се предаде информация, че знаменитият бял тигър ще бъде заловен. Не се съмнявам, че Електроник заедно с втория модел по прякор Реси ще се опитат да спасят тигъра. В тази машинна битка трябва да победиш ти, Мик Ури. Там те чака емптометър… Надявам се, че си разбрал…

В покрайнините на града, зад бодливата тел и обраслия с водорасли канал, като ням свидетел на някогашно могъщество се издигаше дворецът на махараджата. Този дворец, който някога е поразявал гостите с орнаментиката и богатата си уредба на залите, отдавна вече не събираше любители на лова и пиршествата, а беше превърнат в скромен музей. Музеят привличаше посетителите не с чучела, рога, бивни, а с един уникален жив експонат: белият тигър. Дори в Индия белият тигър е голяма рядкост; хората винаги му се любуваха. Хората вярваха, че да обидят такъв тигър, значи да си навлекат много голямо нещастие. Тази нощ се рушаха свещените обичаи на древността: белият тигър трябваше да бъде отвлечен.

Електроник, заключен в стаята на хотела, седеше до масата, отрупана с книги. От момента, когато Електроник чу по радиото заповедта на фон Круг до сънните стрелци да му занесат белия тигър, той отложи изучаването на древния санскритски език и, като повика Реси, взе да пресмята колко време остава до определения час. Ще успеят ли да се срещнат? По всички изчисления — ще успеят: Реси сега лети над морето, като е включил резервните двигатели. Електроник взе единственото правилно решение: ни по един видеотелефон не намери професорът, който пътуваше, яхнал Замба, а двамата с Реси ще могат да попречат на похитителите…