Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

Като приближи до корабите, Индекс изпрати условния радиосигнал на яхтата „Албатрос“. Пусна стоманената сонда и с лекота взе да руши гнилото дърво. И макар че Индекс виждаше под водата, той включи сондажният лазерен лъч, за да работи сигурно в корабния трюм. Тесният сноп светлина привлече някакви странни същества. Сплесканите, извиващи се тела тръгнаха към разузнавача и той повика на помощ акулите.

Афритите — злите духове на морето, както ти наричат подводничарите, — се явиха незабавно и почнаха да унищожават сплесканите твари. Ято акули с радиокуршуми в телата следяха по пети Индекс; когато някой му пречеше, той повикваше своите стражи. Те се подчиняваха на сигналите на Индекс и всичко живо, щом зърнеше дръзките дълги сенки, се пръскаше кой накъдето свари.

След акулите подводният търсач на съкровища извика делфините, които кръжаха над потъналите кораби. Делфините бяха отлични носачи: те пренасяха на яхтата чувалите със скъпоценния товар. Тези хитро направени чували, които оставаше на морското дъно един делфин, ловко смукваха златото заедно с морската вода и Реси следеше зорко водата да е по-малко от златото.

Понякога го отвличаше от работата пронизителното свистене на делфина. Реси оставаше чувалите и отплуваше към куриера, нападнат от някоя свирепа акула. Самозабравилият се страж получаваше електрически удар и с гърчове политаше към дъното, а после, ако не успееха да го разкъсат другите африти, плуваше, като да не се е случило нищо. Реси намираше захвърления чувал, изсвирваше кратко на пострадалия делфин: „Плувай!“ и делфинът плуваше към яхтата.

Когато трюмовете се изпразниха, Реси напусна кораба. Подире му послушно заплуваха афритите. На пустинната морска повърхност, където отдавна вече не минаваха кораби, след подводния търсач на съкровища пореше вълните с острия си нос яхтата „Албатрос“. А подир яхтата плуваше послушно ято делфини.

Скоро след като се появи статийката за тайнственото изчезване на товара на „Санта-Мария“, търсачът на съкровища се оказа съпроводен от преследвачи.

Отначало това беше потъналият дирижабъл, с въртящо се под търбуха му витло. Ушите на Реси усещаха шума на витлото, когато то започна да реже твърдото дърво на старата галера. Оставил находката, търсачът на съкровища доплува бързо до дирижабъла, повъртя се пред тъпия му нос и се спусна стремглаво. Той различаваше прекрасно релефа на дъното и се насочи към широката цепнатина в скалата, като знаеше, че след първия завой тя изведнъж се стеснява. Рошавият плувец махаше опашката си плавник пред илюминатора на дирижабъла, като му даваше възможност да го фотографира и изучава — той беше уверен в своята неуловимост. На завоя Реси заплува по-бързо, понеже забеляза, че тромавото сребристо тяло също увеличи скоростта си. Завой — и дирижабълът връхлетя върху скалата. Командирът на дирижабъла повика техническата служба и изпроводи Реси със завистлив поглед: ех, де и той да знаеше така релефа на океанското дъно!…

След няколко дни се появи подводница, която приличаше на акула. От тази остроноса подводница Реси се спаси с бясната скорост на рибата-меч: нито един голям кораб не можеше да плува така бързо, колкото механическият Реси и живата риба-меч, чиито способности професор Громов някога беше вложил в него. На тези способности завидя и командирът на подводницата.

В морското състезание Реси за известно време загуби своите спътници. Като се отдалечи на безопасно разстояние от преследвачите, той се свърза с яхтата, закръжи предпазливо и се приближи до нея.

На картата за пътешествията на Реси имаше морска яма с бунище на кораби. Преди стотина години моряците бяха нарекли това място Носът — заради коварната скала, която се подаваше под водата: тук винаги бушуваха щормове. Ония, които Носът беше победил, лежаха на дъното. Мачти и комини, обрасли с водорасли и облепени с раковини, стърчаха от пясъчните дюни.

Когато се спускаше в дълбокото, Реси обикновено леко се раздуваше и заприличваше на дебело малко китче. Дори там, където тежестта на водата можеше да сплеска стоманената подводница, Реси плуваше спокойно, сякаш захвърлено на дъното яйце: неговата делфинова кожа като черупка на яйце пропускаше по малко вода и уравновесяваше разликата в налягането. Тук трябваше да се работи много точно, защото преносвачите-делфини не можеха да останат дълго на дълбокото.

Търсачът на съкровища разгреба пясъка и влезе в древния кораб, но не намери нищо, което да му е нужно, или по-точно, което да е нужно на господарите му. После той се вмъкна в парахода, огледа каютите, коридорите, палубите и се измъкна навън през камина.