Жул Верн - Архипелагът в пламъци

Но, засега той още не мислеше да си тръгва и затова стотина пирати останаха с него на борда на корвета.

Сакратиф не беше заговорил още капитан д’Албаре. Беше се задоволил да размени-само няколко думи съг Скопелос, който нареди пленниците, офицери и моряци, да бъдат отведени към люковете. Събраха ги заедно с техните другари, пленени в батареята и в помещението между двете палуби. После ги накара да слязат в трюма и затвориха капаците. Каква участ им отреждаха? Навярно някаква страшна смърт — щяха да ги погубят, като унищожат „Сифанта“!

На юта бяха останали само Анри д’Албаре и капи тан Тодрос, обезоръжени, завързани, зорко пазени.

Заобиколен от дванадесетина от най-свирепите си пирати, Сакратиф пристъпи към тях.

— Не знаех — каза той — че „Сифанта“ е под ко мандуването на Анри д’Албаре! Ако знаех това, нямаше да се поколебая да завържа бой с него още във водите на Крит и той нямаше да отиде да прави конкуренция на отците от Ордена на изкуплението на тържището в Карпатос.

— Ако Николас Старкос ни беше изчакал във водите на Крит — отвърна капитан д’Албаре — той щеше вече да бъде обесен на фокмачтата на „Сифанта“!

— Наистина ли? — поде Сакратиф. — Експедитивно и съкратено правосъдие…

— Да!… Правосъдие, подходящо за един пиратски главатар!

— Внимавайте, Анри д’Албаре — извика Сакратиф — внимавайте! Фокмачтата на корвета е все още здрава и достатъчно е да дам само знак и…

— Дайте го!

— Един офицер не може да бъде обесен! — извика капитан Тодрос. — Той може да бъде само разстрелян! Тази позорна смърт…

— Та нали тя е единствената, която може да се очаква от един опозорен човек! — отвърна Анри д’Албаре.

При тези думи Сакратиф направи едно движение, чието значение беше твърде добре познато на пиратите.

То означаваше смърт.

Пет-шест души се нахвърлиха върху Анри д’Албаре, докато другите задържаха капитан Тодрос, който се мъчеше да скъса ремъците, с които беше вързан.

Капитанът на „Сифанта“ бе повлечен към предната част на кораба сред отвратителни крясъци. От фок-мачтата вече бяха спуснали едно въже, само още няколко мига и един френски офицер щеше да бъде екзекутиран по позорен начин, когато неочаквано на палубата се появи Хаджина Елизундо.

Девойката бе доведена тук по заповед на Сакратиф. Тя знаеше, че главатар на пиратите е Николас Старкос. Но нито самообладанието, нито гордостта я напуснаха.

Очите й потърсиха най-напред Анри д’Албаре. Тя не знаеше дали той бе останал жив сред почти изцяло изтребения си екипаж. Хаджина го видя!… Той беше жив… жив, но тъкмо когато се канеха да го екзекутират!

Хаджина Елизундо се спусна към него, като викаше:

— Анри!… Анри!…

Пиратите понечиха да ги разделят, когато Сакратиф, който се бе отправил към предната част на корвета, се спря на няколко крачки от Хаджина и Анри д’Албаре. Той ги изгледа с жестока ирония.

— Ето че Хаджина Елизундо падна в ръцете на Николас Старкос! — каза той, като скръсти ръце. — Значи, мога да разполагам, както си искам, с богатата наследница на банкера от Корфу!

— Наследницата на банкера от Корфу — да, но не с наследството! — отвърна студено Хаджина.

Сакратиф не можеше да схване разликата. Затова и продължи:

— Иска ми се да вярвам, че годеницата на Николас Старкос няма да му откаже ръката си за това, че го открива под името Сакратиф!

— Аз! — извика Хаджина.

— Да, вие! — отвърна още по-иронично Сакратиф. — Правилно е да изпитвате признателност към великодушния капитан на „Сифанта“, загдето ви е откупил!

Но, той направи това, което аз също се опитах да сторя! Заради вас, а не заради пленниците, за които никак не ме е грижа. Да, само заради вас аз жертвувах цялото си богатство! Още миг, хубава Хаджина и аз щях да стана ваш господар… или по-скоро ваш роб!

Докато говореше така, Сакратиф пристъпи крачка напред. Девойката се притисна още по-силно към Анри д’Албаре.

— Мизерник! — извика тя.

— Е, да, наистина съм мизерник, Хаджина — отвърна Сакратиф. — И тъкмо за това разчитам на вашите милиони, за да се измъкна от мизерията!

При тези думи девойката пристъпи към Сакратиф.

— Николас Старкос — каза тя със спокоен глас — Хаджина Елизундо вече не притежава нищо от онова богатство, за което вие ламтите! Тя изразходва това богатство, за да поправи злото, което баща й бе сторил, за да го придобие! Николас Старкос, Хаджина Елизундо сега е по-бедна от най-бедния от тези нещастници, които „Сифанта“ връщаше в родината им.