Жул Верн - Две години ваканция

— Добре, но само ако слушате, мои бебчета! — отговори Сървис, когото малките вече смятаха за герой.

— Ще слушаме! — извика Костър.

— Какво, и ти ли, Костър, ще се престрашиш да се качиш на това животно? — възкликна Сървис.

— Да, но зад тебе … като се държа здраво!

— Я си спомни какъв страх бра, когато беше върху гърба на костенурката!

— Не е едно и също — отвърна Костър. — Това животно поне не ходи под водата!

— Да, но може да хвърчи във въздуха! — каза Доул. Тук двете деца се замислиха.

Разбира се, след окончателното настаняване във Френч-ден Гордън и другарите му организираха правилно ежедневието си. След като привършеше това настаняване, Гордън смяташе да определи колкото е възможно по-точно задълженията на всеки и преди всичко да се старае най-малките да не бъдат оставяни сами на себе си. Нямаше съмнение, че те бяха готови според силите си да участвуват в общата работа; но защо да не се заемеха отново с уроците, започнати в пансиона „Черман“?

— Имаме книги, с които ще можем да продължим учебните си занимания — каза Гордън, — и ще бъде справедливо да споделяме с малките си другарчета това, което сме научили или ще научим занапред.

— Да — отвърна Бриан, — и ако успеем да напуснем този остров, ако ни е писано един ден да видим отново близките си, да покажем, че не сме си губили времето напразно!

Решиха да се изработи програма; после, щом получи всеобщо одобрение, ще следят тя да се спазва точно.

Действително, щом дойде зимата, ще имат много лоши дни, когато нито малки, нито големи ще могат да излизат навън, така че не биваше времето да минава напразно. А междувременно обитателите на Френч-ден се затрудняваха главно от теснотията на това единствено помещение, в което трябваше да се блъскат всички. Ето защо се налагаше да измислят незабавно начини да разширят пещерата колкото е възможно.

Разширяване на Френч-ден. — Подозрителен шум. — Изчезването на Фан. Завръщането на Фан. — Обзавеждане на залата. — Лошо време. — Наименуване. — Остров Черман. — Вождът на колонията.

При последните си походи младите ловци няколко пъти оглеждаха скалата с надежда да намерят там друга пещера. Ако откриеха такава, тя щеше да служи за общ склад, за да приберат останалите неща, конто бяха принудени да оставят навън. Но тъй като търсенията им се оказаха безрезултатни, наложи се да се върнат на проекта си за разширяване на сегашното жилище, като издълбаят едно или няколко помещения, свързани с пещерата на Франсоа Бодоан.

В гранит, разбира се, тази работа би била невъзможна; но в този варовик, който лесно се поддаваше на ударите на кирка или на мотика, това не представляваше трудност. Нямаше значение колко време щеше да им отнеме. Щяха да имат с какво да се занимават през дългите зимни дни и можеха да завършат всичко преди настъпването на хубавия сезон, стига да не станеше някакво срутване или просмукване, от което особено се опасяваха.

Нямаше да се наложи взривяване. Достатъчни бяха сечивата, които им свършиха добра работа, когато трябваше да пробиват стената, за да прокарат кюнеца на кухненската печка. Освен туй Бакстър вече бе успял, макар и с мъка, да разшири входа на Френч-ден, за да закачи с помощта на железариите си една от вратите на „Слуи“. Допълнително от дясната и лявата страна на входа в стената бяха пробити два тесни прозореца, или по-право нещо като амбразури, тъй че светлината и въздухът да проникват по-свободно във вътрешността.

Ала от една седмица вече бе настъпило лошото време. Силни бури връхлетяха острова; но благодарение на разположението, си към юг и изток Френч-ден не беше засегната пряко. Вихрушки от дъжд и сняг метяха със страшен вой гребена на скалата. Ловците търсеха дивеч само около езерото — патици, бекасини, калугерици, овчарчета, водни кокошки и тук-там „лулести човки“, по-известни в южните части на Тихия океан под названието бели гълъби. Макар че езерото и реката не бяха още замръзнали, достатъчна беше една ясна нощ, когато след бурите настъпеха първите сухи студове, за да се сковат от лед.

Тъй като почти през цялото време бяха принудени да стоят в пещерата, момчетата можеха да започнат работа по разширяването и се заловиха с нея на 27 май.

Кирката и мотиката атакуваха най-напред дясната стена.

— Като копаем напряко — забеляза Бриан, — може да успеем да стигнем езерото и по този начин да пробием втори вход на Френч-ден. Така ще имаме възможност да наблюдаваме по-добре околностите и ако лошото време ни пречи да излизаме от едната страна, ще можем да излизаме поне от другата.