Жул Верн - Две години ваканция

Както казахме, пълното разтоварване на сала отне три дни. Оставаше само да разглобят скелета и площадката му, чиито греди и дъски биха могли да използуват във вътрешността на Френч-ден.

За нещастие не можаха да поберат целия багаж в пещерата и ако не успееха да я разширят, щеше да се наложи да построят навес, под който да подслонят вързопите при лошо време.

А дотогава, по съвет на Гордън, натрупаха тия неща до ъгъла на скалната издатина и ги покриха с насмолен брезент, който бе предпазвал решетките и люковете на яхтата.

На 13-и Бакстър, Бриан и Моко пристъпиха към настаняването на кухненската печка, която трябваше да се влачи на колела чак до вътрешността на Френч-ден. Там я сложиха с гръб към дясната стена, при входа, за да тегли добре. А поставянето на кюнеца, който трябваше да отвежда дима навън, бе съпроводено с известни затруднения. Но тъй като варовикът на този скален масив беше мек, Бакстър успя да пробие дупка, през която провряха кюнеца и по този начин пушекът можеше да излиза навън. След обед, когато юнгата запали печката си, той със задоволство се увери, че тя работи доста добре. Така че дори в лошо време готвенето на храната беше осигурено.

През следващата седмица Донифан, Уеб, Уилкокс и Крос, към които се присъединиха Гарнет и Сървис, можаха да задоволят ловджийската си страст. Един ден навлязоха в брезовата и букова гора на половин миля от Френч-ден, откъм езерото. На няколко места личаха много ясно следи от човешки труд. Това бяха ями, изкопани в земята, покрити с преплетени клони и достатъчно дълбоки, за да не могат падналите там животни да излязат. Но състоянието на тези ями показваше, че са от много години, а в една от тях имаше още останки от някакво живошо, чиято порода трудно можеше да се установи.

— Във всеки случай това са кости та едро животно! — забеляза Уилкокс, който се бе спуснал пъргаво на дъното на ямата и бе извадил оттам останки, побелели от времето.

— И то четириного, защото ето ги костите на четирите му крака — прибави Уеб.

— Стига да няма тук животни на пет крака — обади се Сървис, — в такъв случай това може да бъде само феноменален овен или теле!

— Престани с твоите шеги, Сървис! — каза Крос.

— Та смехът не е забранен! — възрази Гарнет.

— Навярно — подхвана Донифан — това животно е много силно. Вижте колко големи са главата и челюстта му, а зъбите още стоят! Нека Сървис се шегува със своите панаирджийски телета и овни, щом така се забавлява! Но ако това четириного възкръсне, мисля, че няма да му бъде до смях!

— Хубаво казано! — възкликна Крос, който винаги се възхищаваше от репликите на своя братовчед.

— Значи мислиш — обърна се Уеб към Донифан, — че е месоядно животно?

— Да, няма съмнение!

— Лъв ли? Или тигър! — запита Крос, който не изглеждаше твърде спокоен.

— Ако не е тигър или лъв — отговори Донифан, — ще е поне ягуар или кугуар!

— Трябва да бъдем нащрек! — каза Уеб.

— И да не се отдалечаваме много! — добави Крос.

— Чуваш ли, Фан — обърна се Сървис към кучето, — тук има големи зверове!

Фан отговори с весел лай, в който не проличаваше никакво безпокойство.

Тогава младите ловци се приготвиха да се връщат във Френч-ден.

— Една идея — рече Уилкокс. — Какво ще кажете, ако покрием тази яма с нови клони? Може да попадне там някое животно?

— Както искаш, Уилкокс — отвърна Донифан. — макар че предпочитам да стрелям по дивеч на свобода, отколкото да го убивам в дъното на яма!

Само истински ловец може да говори така; но Уилкокс със своята вродена страст да поставя капани беше по-практичен от Донифан.

Така че той побърза да приведе идеята си в изпълнение. Неговите другари му помогнаха да насече клони от близките дървета; след това поставиха по-дългите напряко и листата им закриха напълно отвърстието на ямата. Несъмнено твърде първобитен капан, но употребяван често и с успех от траперите в пампасите.

За да познаят мястото, където беше изкопана тази яма, Уилкокс направи няколко резки на дърветата чак до края на гората и всички се върнаха във Френч-ден.

Този лов се оказа много успешен. Пернатият дивеч беше в изобилие. Освен патици и тииаму се виждаха много бързолети, чиято перушина с бели точици напомня за то-качката, горски гълъби, които хвърчат на ята, антарктически гъски — много апетитни, когато при печене мазнината им се стопи. Що се отнася до другия дивеч, той беше представен от тукутукосите, вид гризачи, които могат чудесно да заместят заека, готвен с бяло вино, марасите — сиворижи зайци с чер полумесец на опашката, притежаващи всички гастрономически качества на агутите, пиши, от рода на броненосците, бозайници с люспеста черупка, чието месо е чудесно, пекари — дребни глигани, и гуасули, подобни на елени и подвижни като тях.