Жул Верн - Две години ваканция

Тогава малките коленичиха пред тоя Южен кръст като пред кръст в параклис! Не ги ли подсещаше той да се помолят на всемогъщия Творец на тези небесни чудеса и да се уповават на него?

Брезовата гора. — От върха на скалата. — През гората. — Яз в речицата. — Реката-пътеводителка. — Нощно лагеруване. — Ажупата. — Синкавата ивица. — Фан утолява жаждата си.

В седем часа сутринта Бриан, Донифан, Уилкокс и Сървис потеглиха от лагера при „Слуи“. Слънцето, издигащо се на безоблачно небе, предвещаваше един от ония хубави дни, с които месец октомври дарява понякога обитателите на умерения пояс в Северното полукълбо. Нямаше защо да се страхуват нито от горещината, нито от студа. Ако някаква пречка забавеше или спреше похода им, тя щеше да се дължи единствено на релефа на местността.

Най-напред младите изследователи поеха косо през пясъчния бряг, за да стигнат до подножието на скалата. Гордън ги бе посъветвал да вземат със себе си Фан, чийто инстинкт можеше да им бъде много полезен, така и умното животно участвуваше в експедицията.

Четвърт час след тръгването четирите момчета изчезнаха под покрова на гората, която преминаха бързо. Тук-там под дърветата прехвръкваха дребни птици. Но тъй като не биваше да губят време да ги преследват, Донифан, устоявайки на ловджийската си страст, благоразумно се въздържа. Дори Фан накрая разбра, че напразно пилее силите си да снове насам-нататък, и започна да върви до господарите си, без да се отклонява повече, отколкото изискваше ролята му на разузнавач.

Планът им беше да се движат в подножието на скалата до носа, разположен на север от залива. Ако пък не можеха да я преминат, когато стигнеха до края й, тогава щяха да вървят към водната ивица, забелязана от Бриан. Този маршрут, макар и не най късият, в замяна на това беше най-сигурният. А удължаването на пътя с една-две мили нямаше да бъде непосилно за такива енергични момчета и добри пешеходци.

Когато стигна до скалата, Бриан позна мястото, където двамата с Гордън се бяха спрели при предишното си изследване. Тъй като в тази част от варовитата стена не се виждаше път в южна посока, значи трябваше да търсят удобен проход на север, дори и да се наложеше да се изкачат отново на носа. Това щеше да им отнеме сигурно целия ден; но нямаше друг изход, защото можеше да се окаже невъзможно да минат откъм западната страна на скалата.

Бриан обясни това на другарите си, и Донифан, след като се опита безуспешно да се изкачи по един от стръмните склонове, престана да се противи. Тогава и четиримата тръгнаха в подножието на скалата, заобиколено от последната редица дървета.

Вървяха около един час и понеже несъмнено трябваше да отидат чак до носа, Бриан започна да се безпокои дали ще може да се мине оттам. А тъй като времето напредваше, дали приливът вече не е залял брега? Това значеше да загубят близо половин ден, докато чакат отливът да се отдръпне, от рифа.

— Да бързаме — каза той, след като обясни защо трябва да изпреварят прилива.

— Ами — възрази УИлкокс, — само ще се измокрим до глезените!

— Глезените, после гърдите, а накрая и ушите! — отвърна Бриан. — Водата се изкачва най-малко с пет-шест фута. Мисля, че наистина ще бъде най-добре да тръгнем право към носа.

— Трябваше по-рано да предложиш това — забеляза Донифан. — Ти, Бриан, ще ни бъдеш водач, тъй че ако закъснеем, единственият виновник ще си ти.

— Добре, Донифан! Във всеки случай да не губим нито минута Но къде е Сървис?

И повика:

— Сървис! … Сървис!

Младото момче вече не беше с тях. След като се бе отдалечило със своя приятел Фан, то бе изчезнало зад една издатина на скалата на стотина крачки отдясно.

Но почти веднага се чуха викове и едновременно — лаят на кучето. Дали Сървис не се намираше в някаква опасност?

За миг Бриан, Донифан и Уилкокс се озоваха при другаря си, който се бе спрял пред частично срутване на скалата — отдавнашно срутване. Поради просмукване или просто от атмосферните влияния, които бяха прояли варовика, от хребета на каменната стена до подножието й се бе образувало нещо като полуфуния с върха надолу. В отвесната стена зееше проход във формата на пресечен конус, а наклонът на вътрешните стени не надминаваше четиридесет-петдесет градуса. Освен гова грапавините по стените осигуряваха редица опорни точки, по които лесно можеше да се стъпва. Ловки и подвижни момчетата без особено затруднение биха се добрали до билото, стига да не предизвикаха ново срутване.