Жул Верн - Две години ваканция

На 15-и вечерта, след като се увери, че барометърът показва постоянно хубаво време, Бриан предупреди Гордън, че заминава на другия ден още призори. Да измине разстояние от десет-дванайсет мили — отиване и връщане — не беше трудно за едни енергичен юноша, който не обръщаше внимание на умората. Денят сигурно щеше да му е достатъчен, за да завърши успешно изследванията си, и Гордън можеше да бъде сигурен, че ще се върне преди смрачаване.

И тъй, Бриан тръгна на разсъмване, без другите да знаят за заминаването му. Той беше въоръжен само със сопа и револвер за в случай, че срещнеше някакъв звяр, макар че при предишните си походи ловците не бяха попаднали на никакви следи.

Към тези отбранителни оръжия Бриан прибави един уред, който трябваше да улесни задачата му, когато се изкачваше на върха на носа. Това беше един от далекогледите на „Слуи“ — далекоглед с голям обсега и изключителна яснота. Същевременно в торбичка, окачена на пояса си, той носеше сухари, къс солено месо, манерка с малко бренди, разредено с вода, за да може да обядва или при нужда да вечеря, ако някакво премеждие забави връщането му на шхуната.

Вървейки с бърза стъпка, Бриан най-наиред следваше очертанията на брега, обозначен по вътрешната граница на рифа от дълга ивица морски водорасли, още влажни от последните вълни на отлива. След един час той мина крайната точка, достигната от Донифан и спътниците му, когато бяха ходили иа лов за скални гълъби. Сега тези птици нямаше защо да се страхуват от него. Той не искаше да се бави, а да се добере колкото може по-бързо до подножието на носа. Времето беше ясно, небето — напълно очистено от мъглите, тъй че трябваше да се възползува от това. Ако след обед на изток се натрупат изпарения, резултатът от изследването щеше да бъде равен на нула.

През първи час Бриан можа да върви доста бързо и да измине половината разстояние. Ако не се явеше някаква пречка, разчиташе да стигне носа преди осем часа сутринта. Но колкото повече скалата се приближаваше до рифа, толкова по-труднопроходим ставаше брегът. Пясъчната ивица така се стесняваше, че подводните скали вече я изместваха. Вместо гъвкавата и твърда почва, която се простираше между гората н морето в съседство с реката, отсега нататък Бриан бе принуден да се провира през лабиринти от хлъзгави скали, лепкави водорасли, локви, които трябваше да заобикаля, неустойчиви камъни, на които не намираше достатъчно опора. Поради това придвижването беше уморително и за съжаление се забавяше с цели два часа.

„А пък трябва да пристигна на носа преди прилива! — казваше си Бриан. — Тази част от брега е била залята от предишния прилив, а следващият сигурно ще дойде чак до подножието на скалата. Ако бъда принуден да се върна обратно или да потърся убежище на някоя скала, ще закъснея! Така че трябва на всяка цена да мина, преди вълните да са залели брега!“

И понеже не искаше да се предава на умората, която започваше да сковава крайниците му, храброто момче реши да потърси по-къс път. На много места то трябваше да изува ботушите и чорапите си, за да прегази големи локви с вода почти до коленете; после, когато се озоваваше отново пред подводните скали, смело се катереше по тях, без да се страхува от падане, което избягваше само благодарение на ловкостта и пъргавината си.

Както се убеди сам, именно в тази част от залива имаше най-много водни птици. Може да се каже, че тук гъмжеше от гълъби, стридояди, патици. Освен това две-три двойки космати тюлени играеха около подводните скали, без да проявяват никаква боязън или да се крият под водата. Щом тези земноводни не се плашеха от човека, значи не виждаха причина да се страхуват и най-малко от няколко години никакъв рибар не беше идвал тук да ги лови.

Ала като размисли добре върху присъствието на тези тюлени, Бриан заключи също, че този бряг трябва да е разположен на по-висока ширина, отколкото бе предположил, следователно по-южно от Новозеландския архипелаг. Следователно шхуната сигурно се е отклонила значително на югоизток при пътуването си през Тихия океан.

А това се потвърди още повече, когато Бриан най-после стигна до подножието на носа и забеляза цяло стадо от ония пингвини, които населяват антарктическите райони. Стотици от тях се разхождаха там, като се клатеха и махаха тромаво края на крилата си, които им служат по-скоро за плаване, отколкото за летене. А гранивото им и мазно месо не е годно за нищо.

Беше десет часът сутринта. Виждаме колко време бе употребил Бриан, за да измине последните мили. Изтощен, гладен, той реши, че е най-благоразумно да събере сили, преди да се опита да изкачи носа, чийто гребен се издигаше на триста фута над морското равнище.