Жул Верн - Две години ваканция

— Много жалко — забеляза Бриан тогава, — че тук няма висок хълм, от върха на който да огледаме местността. За нещастие ние сме в низина, а от морето не забелязах нито една планина, дори на хоризонта. Изглежда, че няма други височини, освен тази скала, която се издига зад пясъчния бряг. Отвъд нея сигурно има гори, равнини, блата, през които тече речицата, чието устие изследвахме.

— Все пак би било полезно да огледаме тази местност — отвърна Гордън, — преди да се опитаме да заобиколим скалата, където ние с Бриан напразно търсихме пещера!

— А защо да не тръгнем на север от залива? — предложи Бриан. — Струва ми се, че като се изкачим на носа, който го обгражда, ще видим надалеч.

— Точно това мислех и аз — обади се Гордън. — Да, този нос може да е от двеста и петдесет до триста фута, тоест по-висок от скалата.

— Предлагам да отидем там — каза Бриан.

— Няма смисъл — възрази Донифан, — че какво може да се види от върха му?

— Ами каквото има! — отвърна Бриан.

Наистина в края на залива се издигаше група скали, нещо като малка планина, отвесна откъм морето, а от другата страна, изглежда, съединена с канарата. Разстоянието от „Слуи“ до този нос беше не повече от седем-осем мили, ако се върви по извивката на брега, а направо — най-много пет. А Гордън, изглежда, не грешеше много, като определяше височината на носа на триста фута над морското равнище.

Но ще бъде ли достатъчна тази височина, за да се огледа добре околността? Дали погледът няма да се спре на изток в някакво препятствие? Във всеки случай ще се види това, което се намира зад носа, тоест дали брегът продължава до безкрайност на север или там се простира океанът. Следователно трябваше да стигнат до края на залива и да се изкачат на този нос. Ако местността е открита на изток, погледът ще обхване пространство от няколко мили.

Решиха да изпълнят този свой замисъл. Макар че Донифан не виждаше особена полза от това — несъмнено защото тази идея бе хрумнала на Бриан, а не на него, — все пак тя можеше да даде отлични резултати.

В същото време решиха твърдо в никой случай да не напущат „Слуи“, докато не разберат със сигурност дали е заседнала на брега на континент — а той можеше да бъде само американският континент.

Но през следващите пет дни не можаха да предприемат екскурзията си. Времето стана пак мъгливо, понякога ръмеше ситеи дъжд. Ако вятърът не се засилеше, проектираното разузнаване щеше да бъде невъзможно поради изпаренията, които замъгляваха хоризонта.

Но тези няколко дена не минаха напразно. Използуваха ги за различни работи. Бриан се занимаваше, с малките деца, над които бдеше непрекъснато, сякаш чувствуваше някаква естествена потребност да се отнася към тях с бащинска любов. Той се грижеше за тях, доколкото позволяваха обстоятелствата. Ето защо, корато температурата взе да спада, ги макара да си облекат ло-топли дрехи, като им раздаде тия, които се намираха в моряшките сандъци. Тук се наложи да играе ролята на крояч, при което ножиците работеха повече от иглата. Моко, който в качеството си на юнга „за всичко“ знаеше да шие, прояви голямо майсторство. Наистина не можеше да се каже, че Костър, Доул, Дженкинс и Айвърнъс бяха облечени елегантно с тия панталони и куртки, много дълги, но скъсени достатъчно в ръкавите и крачолите. Голяма работа! Нали можеха да се преоблекат, което сториха с готовност, колкото и смешни да изглеждаха в тези дрехи.

Впрочем те никога не стояха със скръстени ръце. Под предводителството на Гарнет или Бакстър ходеха най-вече да събират раковини при отлив или да ловят риба с мрежи или въдици в речното корито. Забава за тях, полза за всички. Заети така с работа, която им харесваше, те почти не мислеха за своето положение, чиято сериозност не можеха да осъзнаят. Разбира се, споменът за родителите натъжаваше и тях, и останалите им другари. Но никога не им идваше на ум, че може да не ги видят вече!

Що се отнася до Гордън и Бриан, те почти не напущаха „Слуи“, с чието поддържане се бяха наели. Понякога Сървис оставаше там с тях, не само винаги весел, но и много полезен. Той обичаше Бриан и никога не вземаше страната на ония от другарите си, които общуваха повече с Донифан. А и Бриан изпитваше силна симпатия към него.

— Е, нищо, нищо! — повтаряше добродушно Сървис. — Всъщност нашата „Слуи“ бе изхвърлена тъкмо навреме на брега от една услужлива вълна, която не я повреди особено! Такъв късмет не са имали нито Робинзон Крузо, нито швейцарският Робинзон на въображаемия им остров!