Жул Верн - Две години ваканция

Кейт и Ивънс, които не искаха да бъдат разпознати, се прибраха веднага в Склада. После, като гледаха през една от бойниците, взеха да следят забелязаните хора. Те бяха двама от другаритена Уолстън — Рок и Форбс.

— Очевидно — каза щурманът — искат да действуват с хитрост и ще се представят тук като моряци, току-що спасили се от корабокрушение!

— Какво да правим? — попита Бриан.

— Да ги посрещнем добре — отвърна Ивънс.

— Добър прием за тия мерзавци ли!? — извика Бриан. — Аз никога не бих могъл…

— Аз се заемам това — обади се Гордън.

— Добре, господин Гордън! — каза щурманът. — Още повече, че те съвсем не подозират нашето присъствие! Ние с Кейт ще се покажем, когато му дойде времето!

Ивънс и спътницата му се скриха в дъното на едно от разклоненията на коридора и вратата се затвори подире им.

След няколко минути Гордън, Бриан, Донифан и Бакстър притичаха до брега на река Зеландия. Като ги забелязаха, двамата се престориха на крайно изненадани; и Гордън на свой ред се показа не по-малко изненадан.

Рок и Форбс изглеждаха капнали от умора и щом стигнаха до реката, ето какви думи се размениха между двата бряга:

— Кои сте вие?

— Корабокрушенци. Попаднахме в южната част на острова с лодката на тримачтовия кораб „Севърн“.

— Англичани ли сте?

— Не, американци.

— А другарите ви?

— Те загинаха! Само ние се спасихме от корабокрушението и вече нямаме сили! С кого имаме честта да разговаряме, моля?

— С колонистите на остров Черман.

— Нека колонистите се съжалят над нас и ни приемат, защото не ни е останало нищо.

— Корабокрушенците винаги имат право на помощ от ближните си! — отговори Гордън. — Ще бъдете посрещнати както, се полага!

По знак на Гордън Моко се качи на яла, който беше привързан до малкия яз, и с няколко замаха на веслото прекара двамата моряци до десния бряг на река Зеландия.

Сигурно Уолстън не е имал друг избор, но трябва да се признае, че лицето на Рок никак не вдъхваше доверие — дори на деца, така несвикнали да разгадават човешката, физиономия; Макар че се опитваше да се преструва на честен човек, какъв разбойнически вид имаше тоя Рок с тясното си чело, разширена назад глава, и силно издадена напред долна челюст! Форбс — този, у когото, както бе казала Кейт, може би още не бе угаснало всякакво човешко чувство — беше с по-приветлива външност. Навярно затова Уолстън го бе пратил с другия.

Така че сега двамата играеха ролята си на мними корабокрушенци. Но от страх да не събудят подозрения, ако се изпуснат, да зададат твърде определени въпроси, те се представяха за по-изтощени, отколкото беше нужно, и поискаха да им позволят да си починат и дори да пренощуват във Френч-ден. Веднага бяха заведени там. Наистина, когато влязоха — това не убягна от вниманието на Гордън, — те не можаха да се сдържат да не огледат изпитателно разположението на Залата. Дори като че ли се изненадаха доста, като видяха с какви отбранителни средства разполага малката колония — особено оръдието, насочено през амбразурата.

Разбира се, не стана нужда младите колонисти да продължават да играят ролята си — която впрочем им беше много противна, — защото Рок и Форбс побързаха да си легнат, като отложиха за другия ден разказа за своите премеждия.

— Достатъчен ни е сноп трева — каза Рок. — Но тъй като не искаме да ви притесняваме, ако имате някоя друга стая освен тази …

— Да — отговори Гордън, — помещението, което ни служи за кухня; можете да се настаните там до утре!

Рок и другарят му минаха в Склада, като го огледаха набързо и забелязаха, че вратата му води към реката.

Откровено казано, едва ли би могъл да се окаже по-радушен прием на такива клети корабокрушенци! Двамата негодници сигурно си мислеха, че не е нужно да напрягат въображението си, за да се справят с тези деца!

И тъй, Рок и Форбс се изтегнаха в един ъгъл на Склада. Вярно, те нямаше да бъдат сами, защото там спеше и Моко; но този хлапак никак не ги смущаваше, тъй като бяха решили да го удушат на бърза ръка, ако се изхитри да ги следи с едно око. В уредения час Рок и Форбс трябваше да отворят вратата на Склада, и Уолстън, който щеше да се навърта край брега с четиримата си другари, незабавно щеше да завладее Френч-ден.

Към девет часа, докато Рок и Форбс се преструваха на заспали, Моко се прибра и веднага се тръшна на койката си, готов всеки момент да вдигне тревога.

Бриан и другите бяха останали в Залага. После, когато затвориха вратата на коридора, към тях се присъединиха Ивънс и Кейт. Всичко се развиваше така, както бе предвидил щурманът, който не се съмняваше, че Уолстън е в околностите на Френч-ден, чакайки сгоден момент да се вмъкне вътре.