Жул Верн - Две години ваканция

— Имате право, щурман Ивънс! — отвърна Гордън. — Да бъдем готови за отбрана и да чакаме!

— Да, така е най-разумно! Да чакаме, господин Гордън. Има и една друга причина да чакаме, която ме засяга по непосредствено.

— Каква е тя?

— Слушайте добре! Вие знаете, че Уолстън може да напусне острова само с лодката на „Севърн“, нали?

— Това е ясно! — отвърна Бриан.

— А според мен тази лодка може напълно да се поправи и Уолстън се е отказвал досега да я направи годна за плаване само защото е нямал инструменти.

— Иначе — каза Бакстър — щеше да бъде вече далеч оттук!

— Точно така, момчето ми. Следователно, ако дадете на Уолстън възможност да поправи лодката — допускам, че тогава ще се откаже от намерението си да разграби Френч-ден, — той ще побърза да замине, без да го е грижа за нас.

— О, да не би да му е за пръв път! — извика Сървис.

— Дявол да го вземе, щом и друг път е постъпвал така — отвърна Ивънс, — как тогава ще можем да заминем без лодката на „Севърн“?

— Какво, щурман Ивънс — запита Гордън, — нима вие разчитате на тази лодка, за да напуснете острова?

— На всяка цена, господин Гордън!

— За да стигнете до Нова Зеландия, да прекосите Тихия океан? — добави Донифан.

— Тихия океан ли? Не момчета — отвърна Ивънс, — за да стигнем поне до някое близко пристанище, където ще чакаме случай да се приберем в Окланд!

— Наистина ли мислите така, господин Ивънс? — извика Бриан.

И същевременно двама-трима от другарите му понечиха да отрупат щурмана с въпроси.

— Как, ще бъде ли тази лодка в състояние да измине няколкостотин мили? — забеляза Бакстър.

— Няколкостотин мили ли? — отвърна Ивънс. — Не е нужно! Само тридесет!

— Но нали островът е заобиколен отвсякъде с море? — запита Донифан.

— На запад, да! — отговори Ивънс. — Но на юг, север и изток има само протоци, които могат да се прекосят лесно за шейсет часа!

— Значи не сме се лъгали, когато мислехме, че наблизо има земи? — каза Гордън.

— Ни най-малко — отвърна Ивънс, — и дори обширни земи, простиращи се на изток.

— Да, на изток! — извика Бриан. — Белезникавото петно, после светлината, която забелязах в тая посока…

— Белезникаво петно ли казвате? — попита Ивънс. — Това е навярно някакъв ледник, а светлината е пламък на вулкан, който трябва да е отбелязан на картите! Е, в такъв случай как мислите, къде се намираме, ако може да зная?

— На някой от уединените острови в западната част на Тихия океан!. — отговори Гордън.

— Остров ли? Да! Но не уединен! Знайте, че той спада към един от многобройните архипелази, простиращи се до бреговете на Южна Америка! И макар че сте дали имена на носовете, заливите, реките на вашия остров, всъщност вие не ми казахте как го наричате!

— Остров Черман, както се казва нашият пансион — отговори Донифан.

— Остров Черман! — повтори Ивънс. — Е, така той ще има две имена, защото първото му име е остров Хановер!

След това, като взеха обичайните предпазни мерки и поставиха в Залата една койка за щурмана, всички си легнаха да спят. В този момент младите колонисти се измъчваха от мисълта за две неща, които не им даваха да мигнат: от една страна, изгледите за кървава борба, и от друга — възможността да се върнат в родината си.

Щурманът Ивънс бе отложил по-нататъшните, си обяснения за другия ден, когато трябваше да посочи на атласа точното местоположение на остров Хановер, и докато Моко и Гордън дежуреха, нощта във Френч-ден мина спокойно.

Магелановият пролив. — Земите и островите около него. — Установените там колонии. — Планове за бъдещето. — Сила или хитрост? — Рок и Форбс. — Мнимите корабокрушенци. — Радушен прием. — Между единайсет часа и полунощ. — Изстрелът на Ивънс. Намесата на Кейт.

Един проток, дълъг около триста и осемдесет мили, се извива от запад на изток, от нос Вирхенес в Атлантическия океан до нос Лос Пиларес в Тихия океан. Той е обграден от много стръмни брегове, над които се издигат планини до три хиляди фута над морското равнище, прорязан е от заливи с много пристанища и извори, откъдето корабите могат лесно да се запасяват с вода, опасан е от гъсти гори, гъмжащи от дивеч, кънти от грохота на множество водопади, спускащи се в безброй заливчета, и предлага на корабите, които идват от изток или запад, по-къс път отколкото проливът Льомер между остров Естадос и Огнена земя и по-малко брулен от бурите, отколкото проливът при нос Хорн. Такъв е Магелановият пролив, открит от знаменития португалски мореплавател в 1520 година.