Румен Вучков - Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница

Двамата се отправиха към стълбището.

— Ах… — Сатаната се спря помежду етажите и се плесна по челото — Чу ли последния слух за един голям грешник? — попита, но продължи, без да чака отговор — Един млад човек имал толкова грехове, че като отишъл на църква и запалил една свещица, сторило му се, че така и най-малка част от тях няма да му бъде опростена. Сетне запалил десет свещици. Но отново му се сторило, че нещата все още не са добре за него. Сетне взел петдесет свещи от тези големите, от които свещениците осъществяват нелоши печалби. — Сатаната щракна с пръсти. — Нали се сещаш? Но нашият грешник отново не се почувствал удовлетворен. Само в джоба си почувствал отслабване. Тогава размислил, излязъл и се запътил наблизо към един паркинг, където бил автомобилът му. Източил едно тубенце бензин, върнал се и запалил цялата църква. — Сатаната се усмихна леко. — Ето толкова големи били греховете му. — Сатаната се посмя още известно време, а като се огледа, видя, че Господ беше използвал малкото му разсейване, за да влезе в пряката и да я пробяга колкото се може по-бързо, за да остане насаме.

Едва след обяд слънчевите лъчи успяха да пробият стената от прах и вилнеещ вятър в далечината и докоснаха една конструкция, голяма бетонна плоча с отвор. В страни минаваше стълбище водещо към подземно помещение, намиращо се точно под плочата 1 1 Въображаема кръчма, където единствено нейният собственик е част от действителността на Дупница. . Слънцето се провря през отвора и на масата отдолу се образува слънчево зайче, около което се бяха изправили бирени бутилки и чаши. На масата бяха Маншон, Полу-Обувка и Мъхеста Брада. Маншон седеше с лице към бара, който бе единственото що-годе осветено място в подземието. Полу-Обувка и Мъхеста Брада седяха един срещу друг и играеха с три монети, които побутваха с пръсти. През музиката долитаха гласове и кашлица, които караха Маншон да криви лице и да изпитва дискомфорт.

— Тая кръчма ми напомня за Порт Роял, както е описан из текстовете на Running Wild! — обади се Маншон.

Полу-Обувка се загледа разсеяно към бара, където един едър мъж пушеше цигара и бъркаше в носа си.

— Тоя пич може би уринира в бирите преди да ни ги продаде. — предположи Полу-Обувка.

— Може. — съгласи се Мъхеста Брада.

— Как го наричаха?

— Панайот. — отговори тихо Маншон. После се олакъти на масата — Как сме с парите? — попита мрачно. — Ако сведем разноските си до минимум, колко време ще изкараме?

— Какво означава „да сведем разноските си до минимум“? — попита Полу-Обувка.

— Това означава, че ще даваме парите си само за алкохол. — повиши тон Маншон. — И дори по-голямата част от този алкохол ще купуваме от един павилион, където вероятно ще е няколко пъти по-евтин. А по-късно ще го внасяме тайно тук.

— И кой ще се затича да ходи навън! — пак попита Полу-Обувка. — Времето е кофти.

— Възможно е да се редуваме. Един ще пазарува, а другите ще пазят масата. Стоката ще крием отвън в някой контейнер, където никой няма да се сети да бърка. — Маншон изправи глава и зари с очи навътре в подземието.

Имаше телевизор, монтиран встрани от бара. Маншон и Полу-Обувка често гледаха към него и се опитваха да доловят нещо от звука, когато свършваха субтитрите.

— Я кажи — прошепна Полу-Обувка, — ти как вкарваш алкохола си тук, без да те забележи Панайотката! То ако бъда честен и аз още не съм забелязал.

Маншон възвърна настроението си, после направи знак на Полу-Обувка да се приведе към него, а той с периферното си зрение наблюдаваше другите посетители, както и Панайот.

— Както водката си е в бутилки, вкарвам една в маншона си. — започна да обяснява той. — И както съм с бутилката, се запътвам към тоалетната, тъй като е близо до входа. После поставям бутилката на върха на стената, която дели кабинките. Едва ли някой ще гледа нататък. Това го научих от един гениален човек и мой приятел, който дълго е постъпвал така в една кръчма. Накрая на мястото на тази кръчма бил отворен магазин за дрехи втора употреба и всички помислили, че тя е фалирала. Нейният собственик обаче, който е мелез между ескимос и евреин, всъщност бил взел под наем друго, по-скъпо помещение. Трябва да ви запозная с този предприемчив мъж. Въпреки смешните си рижи къдри иначе е свястно момче и един от големите бизнес-играчи в града.

— Идеята не е лоша — заинтригува се Полу-Обувка. — Може да черпи по нещо, като е толкова богат.

— Чувал съм да казват, че той мрази да черпи в собствената си кръчма по суеверни причини, но иначе често кани и познати и непознати да почерпи на някакво друго място, което още не съм успял да открия на картата, но както ме увериха, там се пие на корем.