Джойс Върни - Жадувам за твоите ласки

Когато стигнаха в града, Тед заговори:

— Съжалявам за случилото се.

— Не ме интересува личния ви живот. Аз съм само една ваша служителка и желая да остана такава.

— Да си останете такава? — повтори той със сериозен израз на лицето. — Съгласен съм!

Тед настоя да посетят работните помещения. Не й беше до срещи. Трябваше да остави добро първоначално впечатление при запознанството с бъдещите си колеги, а нямаше самочувствие.

Влязоха в просторно помещение със зелени стени. Върху бюро, недалеч от вратата, разнасяха аромата си рози, натопени във ваза, а на дълги маси бяха разхвърляни гранчета и платове във всевъзможни цветове.

— Това съвсем не е всичко, което притежава фирмата за туид „ОМЕЙЛИ ДОГЪН“ — заяви Тед, като улови Кейт за ръката, при което тя се дръпна рязко. — По дяволите! — изруга той, отстъпвайки крачка назад. — Ако смятате да се държите така, когато съм близо до вас, по-добре не започвайте работа!

— Какво очаквате от мен? — блеснаха сините й очи.

— Интересен въпрос — засмя се самодоволно Тед, но играта на въпроси и отговори свърши и не желая да се занимавам отново с нея.

— А с мен? — намекна тя.

— Да сме наясно веднъж завинаги! Вие сте очарователна и много секси, но тъй като съм сгоден, не е необходимо да се безпокоите, мис Донели.

— Ситуацията бързо би се променила, ако някой загатне на годеницата ви нещо! — отвърна гневно тя.

— Не ме плашете, Мойра и аз се разбираме отлично.

— Моля, не разпространявайте слухове! Елате насам, ако обичате.

Тед вървеше напред, а Кейт го следваше, упреквайки се за непрекъснатите конфликти с него. Той е шеф, той е в по-силната позиция, но въпреки всичко тя нямаше да отстъпи. Една служителка в плътно прилепнали маслиненозелени джинси излезе в коридора и се приближи към тях. Имаше миловидно лице, големи зелени очи с дълги мигли и руса накъдрена коса.

— Здравейте! — любезно поздрави тя. — Вие сте Кейт Донели?

Кейт кимна с глава.

— Здравейте, Кейт! Аз се казвам Катя… Катя Стивънсън.

— Бъдете така добра и разведете Кейт! Имам малко работа — нареди Тед и изчезна в една от съседните стаи — Да ви представя на колегите? — предложи Катя — Дизайнерите ни работят добре, но имаме нужда и жена в отдела. Разработваме младежка колекция. Заради това са необходими нови идеи и предложения.

Катя излъчваше сърдечност и доброта, които бързо успокоиха Кейт.

— Имаме много работа. И, тъй като Тед понякога пътува…

— Това означава ли, че той отсъства често от фирмата? — прекъсна я Кейт, долавяйки любопитство в Катя.

— Не така, както по-рано, но тук е незаменим. Оборотът е особено важен, а това изисква увеличено производство. Тед ежедневно сключва договори и винаги изплаща заплатите навреме. Естествено, би могъл да се оттегли от фирмата и да си живее спокойно. Целият персонал го уважава и всеки би минал през огъня за него.

Кейт въздъхна с облекчение. Тази работа бе шансът и и тя нямаше да го пропусне. Слава богу, че рядко ще се вижда с мистър О’Мейли. Дано да е за добро!

— Кога трябва да започнете работа? — любезно побита зеленоокото момиче.

— В понеделник — отвърна Кейт, — но мога да започна и още днес.

— Щом е така, какво чакаме? — и Катя я поведе към помещението на дизайнерите.

С голямо старание Кейт се залови за работа. Останалите дизайнери, повечето мъже, се опитаха да флиртуват с нея, но тя ловко ги отстраняваше, без да губи приятелството им чрез отказа си. След по-малко от две седмици екипът я прие като пълноправен член. Когато не й достигаше време, работеше в къщи.

Проектът, с който усърдно се занимаваха всички, увлече Кейт.

— Ще ни направиш ли чай? — помоли я веднъж колегата й Тим О’Хара, а после доверително предложи: — Ако имаш проблеми с някого, можеш да се обърнеш към мен.

Усмихвайки се, Кейт отвърна:

— Разбира се, но питието, което наричаш чай, не е подсладено. Между другото приятелят ми е професионален боксьор, висок над шест фута и извънредно ревнив.

Той махна с ръка:

— Забрави какво казах! Не съм самоубиец.

… Но си самотник по убеждение! — вметна Катя с въздишка.

Всички знаеха за любовта на Катя към Тим, само той не бе забелязал още.

Дълбоко в душата си Кейт й съчувстваше, понеже разбираше какво е да си нещастно влюбен и колко комикси са необходими, за да запазиш любовта си.

Катя отдавна й бе разкрила чувствата си към Тим, Кейт не се осмеляваше да сподели своите към Майкъл. Семейният живот на О’Мейли и Догънови бе любима т ма за разговор в колектива. Мис Стивънсън е доверчива и би мълчала… докато един ден неволно не изплюе камъчето. Тогава около името Майкъл ще се понесат приказки.