Келнерът донесе поръчката. Кейт едва сдържаше сълзите си, но се опитваше да запази самообладание.
— Съжалявам, извинявай! — обърна се към нея приятелката й. — Повече няма да говоря за това. Ще те послушам и на празника ще поканя Кен Уилогби. Познавам го от ученическите години. Приятелката му е студентка по икономика в Лондон, но Тим не бива да узнае. Между другото Кен е фантастичен. А ти с кого ще бъдеш?
Кейт сви рамене:
— Не зная. Може би сама.
— За бога! — ужаси се Катя. — Ако си сама, Тим цяла вечер ще танцува с теб и няма да ме удостои дори с поглед.
— Аз не танцувам — излъга бързо Кейт, за да я успокои.
Точно в този момент някой застана до масата им.
— Щом като не танцувате, тогава сигурно ще вечеряте? — каза ненадейно появилият се Тед, — но ви предупреждавам, че тук кухнята не е за предпочитане.
— Тед! — извика Катя. — Очаквах ви най-рано в края на седмицата.
Приятелката й не бе обхваната от радостни чувства. Без да си дава сметка какво точно, предчувстваше, че нещо ще се случи. За щастие осветлението беше слабо и трудно се забелязваше вълнението й.
— Седнете — опита се да бъде любезна Кейт.
Тед бе облечен в костюм от туид и новата дизайнерка не откъсна поглед от високата му атлетична фигура, докато той не седна на тяхната маса. В този миг пристигна келнерът и му поднесе чаша с някаква мътна течност.
— Какво е това? — полюбопитства Катя.
— Мой специалитет: една трета джин, една трета коняк и една трета лимонов сок. Искате ли да опитате?
— Благодаря, предпочитам моето питие. И без това съм като замаяна от атмосферата.
И Кейт не се чувстваше твърде добре. Обстановката в бара беше потискаща — натрапчива музика, постоянно влизащи и излизащи посетители — всичко я дразнеше.
— Ще ни кажете ли защо се връщате преждевременно от Париж? — запита Катя.
Той вдигна чашата си:
— Мисля, че имам право на малка почивка. Както чувам от Тим, Кейт добре се справя с работата. От нея ще стане добър дизайнер.
Лицето на Катя засия:
— Поздравявам те, Кейт! Гордея се с теб! Ти си първата жена в отдела, а бележиш такива успехи само след два месеца.
„Ако знаеха, че съм тук, защото отказах чек от две хиляди лири и обещах да не се срещам с Майкъл — мислеше си с болка Кейт, — как ли ще реагират Катя и колегите й“.
Едва сега тя осъзна, че Тед дърпаше конците. Престижът и бъдещето й зависеха изцяло от него.
С рязко движение Кейт издърпа стола си назад и стана:
— Трябва…
Още преди да завърши изречението си, Тед също се надигна.
— Ще танцувате с мен, нали? — покани я той. — Да вървим! Катя, би ли повторила поръчката.
Мис Донели се опитваше да държи на разстояние Тед докато си пробиваха път в навалицата.
— Пуснете ме! — възмути се тя, усещайки ръката му до своята.
— Не смятам да го направя — отвърна той. — На празника на учредителите няма да минете само с един танц. Малко тренировки няма да ви навредят, ако се чувствате несигурна. Казват, че съм добър учител по танци. Обяснявам си го с безкрайното си търпение.
Бавно изкачиха стъпалата до дансинга, където осветлението беше по-слабо и се очертаваха само силуетите на хората. Тайнственият полумрак допадна на Кейт.
Тед се прояви като добър танцьор, но скоро й се зави свят — не бе танцувала цяла вечност, а с Майкъл — нито веднъж, въпреки че с него би го сторила с удоволствие.
Тя бързо улови ритъма на мелодията. Музиката я увлече и си представи, как плавно се носи по дансинга, прегърната от Майкъл…
— Мислите за него, нали? — прошепна на ухото й Тед.
— Това не ви засяга! Мислите не се продават!
— Искате ли бързо да го забравите? За по-малко от три секунди?
Кейт се досети какво ще последва. Знаеше, че не бива да го допуска. Но между чувства и разум имаше вече непреодолима преграда. Продължаваше да танцува безмълвно, неспособна да се съпротивлява.
Сигурно ще я целуне. Нямаше нищо против. Никой не ги гледаше. Ръцете на Тед се сключиха по-силно около нея, устните му докоснаха нейните и той нежно я целуна.
Останаха прегърнати и след като музиката спря. Кейт беше обзета от такава страст, каквато никога не беше изпитвала с Майкъл. Притисна се към Тед, за да го почувства по-силно и това разпали нова вълна от желание в нея.
— Тед! — чу тя глас и усети, как той се стегна и леко се отдръпна.
Непосредствено до тях Кейт съзря фигурата на мъж, който я оглеждаше от главата до петите.
— Хенри! Каква изненада! — извика Тед, обръщайки се към него.
Читать дальше