Джойс Върни - Жадувам за твоите ласки

Плешивият мъж носеше папионка и очила с голям Диоптър.

— Няма да ти преча. И добре дошъл — отвърна той. — Или все още не си тук официално?

— Така е! — каза Тед. — До скоро виждане, Хенри!

О’Мейли отведе Кейт от дансинга. Едва когато стигнаха до последните стъпала, тя се осмели да попита:

— Кой беше този мъж?

— Хенри Уйлоу, познат на Мойра.

Тя се разгневи:

— Нарочно ми скроихте този номер, вие…

— Да — отвърна Тед, като я хвана за ръката и я придърпа към първата свободна маса в другия край на заведението. — Признавам вината си.

— Направихте го само защото знаехте, че Майкъл и аз… Използвахте ме, защото мислите, че аз… че аз съм…

— Защото си мислех, че сте от лесните? Защото сте разочарована и желаете да се утешите? Не ме разсмивайте! Беше мимолетен импулс, нищо повече.

— Да ви разсмивам ли? Изложихте ме на обществено място! Утре цял Дъблин ще ме сочи с пръст.

— Да не мислите, че аз пък не рискувам нищо? — сви рамене Тед.

Циничният му смях я вбеси. Кейт вдигна ръка и махна, но той светкавично я хвана за китката и отби удара.

— Какво си мислите? Как ли ще реагира годеницата ви, ако научи от случая? — опита се да го засегне и тя.

— Зависи от Хенри. Бъдете спокойна, свикнал съм.

— Вечеря… сър?

Келнерът запали свещта на масата. Бялата му риза блестеше и се отразяваше в кристалните чаши.

— Добра идея — кимна Тед. — Какво ще кажете?

— Не бива да оставяме Катя сама.

— Тогава да я поканим при нас. Сигурно е гладна?

— Вие вечеряйте с нея, но без мен! Това би дало допълнителен повод за разговори на Хенри Уйлоу. Отивам си!

— А как ще го направите без превоз? — погледна я той, видимо развеселен.

Папката с нейните скици бе в колата на Катя, а чантата й — на другата маса. Въпреки всичко не искаше да остава нито секунда повече. Тед бе опасен и Кейт реши да си тръгне, преди да е станало късно. В противен случай беше загубена. Не трябваше занапред да пресича пътя му.

— Заминавам! — повтори тя.

— Почакайте! Ще ви закарам в къщи.

— Благодаря! Не е необходимо. Катя също ще си тръгва.

Катя оживено разговаряше с двама младежи, спрели до нейната маса.

Кейт не искаше да прекъсне разговора им.

— Отивам си — каза й. — Ще се видим утре.

Катя премести поглед от Кейт към Тед и се изправи.

— Ще те изпратя — отвърна тя, сбогува се с младежите и последва приятелката си.

Излизайки навън, двете поеха дълбоко въздух.

— Защо пламтиш? Какво се е случило? — поде Катя.

— Изглеждаш като вода ненапита, но ако нещо не ти е по свирката, избухваш веднага. Тед е влюбен в теб — не забелязваш ли?

— Все ми е едно, но разбере ли Мойра, ще стане лошо.

Кейт с трясък затвори вратата на автомобила. Катя я погледна изумено:

— Какво има?

— Най-добре е да ти кажа, преди някой друг да ме е изпреварил. Един тип на име Хенри Уйлоу видя как Тед ме целуваше по време на танца. Той познава Мойра Макай ий и обезателно ще съобщи.

— Тед те е целувал? Велики боже!

— Не допусках, че ще се получи така. Всичко стана толкова внезапно — заоправдава се Кейт.

— Той е очарован от теб. Сега ми е ясно. Значи това е проблемът?

Катя запали двигателя, включи на скорост и бавно потегли. Мълчаливо пропътуваха разстоянието до къщата на О’Конърови.

— Благодаря! Вечерта бе прекрасна, докато не се появи Тед — Кейт взе папката си и слезе.

— Възбуждаща ли беше целувката? — дяволито попита Катя.

Приятелката й се засмя:

— Не те засяга, мис Стивънсън, но щом настояваш — да, не беше лоша.

— Тогава до утре!

— До утре — отвърна Кейт и се прибра в къщи, проследявайки с поглед в мрака червените светлини на колата.

Цяла нощ Кейт не мигна. Страхуваше се да не наруши съня на Лаура и Питър, затова не стана. Неспокойно се мяташе в леглото и слушаше свистенето на вятъра през клоните на ябълката под прозореца.

От всички чувства, напиращи в нея, гневът бе най-силен. При разговора си с Катя тя установи, че трябва да се сърди само на себе си. Нямаше смисъл да хвърля вината върху Тед, защото беше предчувствала, какво може да се случи още от деня, когато той я целуна за първи път по време на пътуването им из околностите на Дъблин.

Сега й се случваше за втори път и целувката на Тед разпали още повече страстта й. Кейт не си правеше илюзии: ако целувките на Майкъл оказваха същото възбуждащо въздействие, то тя не би имала нищо против тях, въпреки че той беше женен. Положението бе объркано, но отговаряше напълно на действителността.