Джойс Върни - Жадувам за твоите ласки

На леглото лежеше Майкъл, като разглеждаше скиците от нейната папка и пушеше.

— Вече се завърна? — погледна я той. — Скъпа, бих желал да ти се извиня. Прихвана ме внезапен гняв. Не ме провокирай по този начин.

Нахалството и безочието на този човек минаваха всякакви граници. Обзе я такава бясна ярост, че тя просто онемя от възмущение.

— Десените не са лоши. Не знаех, че…

— Вън! — извика тя гневно, неспособна повече да се владее.

Майкъл се разсмя.

— Ако не напуснеш стаята, ще накарам да те изхвърлят!

Той направи гримаса на дете, което е извършило лоша постъпка и сега се опитва да смекчи наказанието.

На междинната врата се почука… Тя се отвори и в стаята се появи Тед по халат.

— Скъпа, — поде той, но спря, защото видя, че в помещението има и друг човек.

Хм, „скъпа“! — иронизира го Майкъл и се изправи. — Нима това момиче е успяло да завърти и твоята глава? Аха, две стаи с врата между тях? Твърде удобно в случай, че някой пожелае компания през нощта.

— Тед, не искам да го виждам! — едва сдържайки сълзите си заяви Кейт. — Кажи му да си върви!

— Тя ме извика тук! — подчерта Майкъл.

— Как смееш да лъжеш! — почти изкрещя Кейт.

— Мисля, че трябва да си тръгнеш — намеси се О’Мейли. — Вярвам безусловно на мис Донели. Освен това жена ти те чака и се тревожи.

— С нея сме се разбрали и тя знае къде съм. Предстои ни развод.

— Диана не трябваше да се жени за теб. Много би ме улеснила, ако се разведе и започне нов живот. А сега изчезвай, Майкъл, преди да съм станал груб.

— Къде да отида посред нощ?

— Твой проблем. Само не ме принуждавай да те гоня насила.

Тед заплашително се приближи към него. Майкъл се отправи към вратата.

— Няма да се бия с един О’Мейли — заяви той надменно.

Кейт долови, че Догън се страхува, заобиколи го и застана зад Тед.

— Веднага се връщам — каза О’Мейли и последва Майкъл към асансьора.

Мис Донели погледна към гардероба, пред който видя накъсана хартия. Наведе се и взе намачканите скици за сватбената рокля на Катя. Някой бе стъпвал отгоре им.

Тед бързо се върна.

— Ще ангажирам стая за Майкъл в хотела, иначе няма да ни остави на мира цяла нощ и ще изпратя телеграма на Диана, за да не се притеснява напразно. След това се връщам.

Кейт съблече мантото си и се отпусна на дивана.

Скоро Тед се върна в стаята и бавно се приближи, без да откъсва поглед от нея. Кейт се надигна, стана и се хвърли в обятията му.

— Съжалявам, скъпа!

Тя опря глава на гърдите му и заплака.

— Тежко ми е на душата — прошепна той. — Телефонният разговор преди да се разделим беше с Диана. Тя ми каза, че Майкъл я напуснал, уведомявайки я, че ще избяга с теб.

Кейт нежно постави ръка на устните му.

— Обещах на Катя да проектирам сватбената й рокля. Ще се жени за Тим. Преди седмици писах писмо на Майкъл, с което сложих край на отношенията ни.

— Тази нощ разбрах, че съм първият мъж в живота ти. Ще ми простиш ли?

Кейт се усмихна с насълзени очи:

— О, Тед, скъпи… Беше ми наистина за първи път. Страхувах се да не се изложа. Помислих си, че не ти е харесало…

Тед целуваше лицето й, по което се стичаха сълзи.

— Беше неописуемо, Кейт. Ти си очарователна, ти си жената, която винаги съм искал да срещна. Обичам те, скъпа, още от мига, в който те видях за първи път. Опитах се да се боря с любовта си, но тя се оказа по-силна от мен.

— Какво стана с Мойра? — попита тя.

— Преди две седмици се разделихме. Ще отиде в Рим. Не е необходимо да се преструваме вече.

Кейт въздъхна облекчено.

— Гордостта ми ме беше заслепила. Онази сутрин те излъгах… Желаех те много и затова избягах. Страхувах се много. Разбираш ли?

— Колко безразсъдни сме били. Но сега ще наваксаме пропуснатото. Какво ще кажеш да се оженим в Париж? Тайно… само двамата.

— Ще бъде прекрасно — отвърна Кейт и се сгуши щастлива в него.

— Родени сме един за друг — прошепна й Тед. — Вярвам, че ще бъдем щастливи, скъпа!

И за да не бъде голословен, целуна я страстно…

© Джойс Върни

© Стефан Венков, превод от английски

The Color of Desire,

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране: Неизвестен

Редакция: Сергей Дубина, 25 април 2006 г.

Публикация:

Издателство „Слово“ — Велико Търново, ул. „Хр. Ботев“ 2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3629]

Последна редакция: 2007-10-22 08:00:00