Джойс Върни - Жадувам за твоите ласки

Отново я обсипа с целувки, докато ръцете му я галеха нежно. Кейт не се противеше и се отпусна.

— Силата ми не е в търпението — предупреди я той.

— Желаеш ли ме, както аз теб? Ако не, по-добре да не го правим?

— Да. Отдавна. Досега те… лъгах — промълви тя с тих глас.

— Тогава кажи ми го! — настоя Тед, докосвайки с устни шията й така нежно, че я полазиха тръпки.

Насладата я правеше безсилна.

— Желая те — прошепна Кейт.

Той плъзна ръце по кръста й, като прихвана леко закръгления й ханш, без да престава да я целува. Бавно я съблече, а после и неговите дрехи паднаха на пода. Тя обгърна нетърпелива шията му и се притисна към него. Голото му тяло силно я възбуждаше. Отвърна със страстни целувки на удоволствието, което изпитваше. Нищо не бе в състояние да я възпре. Тед бавно потърси с ръка гърдите й, а с другата погали бедрата. Тя го желаеше, той също — двамата се сляха в едно цяло.

Кейт се движеше в такт с него, като го галеше и подтикваше към по-ускорен ритъм. Скоро страстта им достигна връхната си точка, след което се отпуснаха на копринените възглавници изтощени. Тя имаше чувството, че всичко наоколо се върти и се сгуши плътно до него…

Не знаеше колко време е изминало, но все още лежаха прегърнати. Сърцата им биеха в синхрон. Почувства се отпаднала, но щастлива.

— Беше страшно хубаво… — промълви Тед.

Кейт се сви доверчиво в прегръдките му и го целуна. Отначало не чу звъненето на телефона. Едва когато той вдигна слушалката, разбра, че някой ги безпокои.

— Ало! Слушай, телефонираш ми посред нощ… Сериозно ли говориш? Добре, почакай!

Тед се изправи.

— Спи, скъпа! Прехвърлям разговора в твоята стая.

Кейт притихна под завивката и затвори очи. Вече се унасяше, когато той се върна. Протегна ръце към него, като искаше да го привлече в леглото, но О’Мейли рязко се обърна и облече халата си.

— Мисля, че е по-добре да се облечеш. Късно е. Трябва да спим — набързо каза той.

Като чели буца заседна в гърлото й. Опита се да прикрие възмущението си, премисляйки трескаво обстоятелствата, променили настроението му. Месеци наред О’Мейли правеше опити да я прелъсти. Когато успя, загуби интерес към нея.

— Тед, какво става? — едва не изхлипа тя. — Беше така мил и нежен, а изведнъж се промени…

— Утре ни предстои напрегнат ден. Ще уреждаме сделката.

На Кейт й се искаше да го прегърне, за да почувства топлината на тялото му, но Тед някак си нетърпеливо я чакаше да освободи леглото. Дали нямаше угризения заради постъпката си… или го смущаваше страстта, с която му се отдаде? Може би дори не разбра, че тя беше девствена?

Обидена, мис Донели се изправи мълчаливо, облече се, взе скиците си и затвори с трясък вратата след себе си. Как щеше да го погледне утре, когато отново трябва да работят заедно. За възможността да зареже всичко и да се завърне при майка си, тя въобще не помисли, още повече, че й предстоеше следване в колежа.

Кейт отвори вратата на стаята си, но се спря уплашено. Вътре цареше полумрак. На слабата светлина, идваща от коридора, различи фигура на мъж в леглото си. При влизането и мъжът се надигна и тя чу познат глас:

— Здравей, Кейт! Чакам те отдавна.

— Майкъл?! Как попадна тук?! — свлече се тя на близкия стол.

— Обясних на камериерката, че ме очакваш и влязох.

— Получи ли писмото ми?

— Да. Затова пристигнах.

— Но аз го написах преди няколко седмици!

— Знам, знам… Имай малко търпение! Не ми бе лесно с Диана…

— Видях! — иронично подхвърли тя. — Бяхте по-скоро влюбени, отколкото пред развод!

— Разбери ме правилно! Това е само игра. Съобразявам се с адвокати, пари…

— Парите винаги са подходящо извинение.

— Диана е способна да провали кариерата ми. Малцина биха могли да се издържат само с рисуване. Не мога да захвърля всичко и да се откажа от сегашното си положение.

Говореха на висок глас и Тед можеше да ги чуе. Сигурно още не бе заспал. Кейт предложи да продължат разговора си навън. Облече набързо едно манто върху вечерната си рокля и излезе. Докато напускаха хотела, не размениха нито дума.

— Къде беше досега? — попита я Майкъл, преди да тръгнат без посока из тъмните улици.

Гласът му звучеше настойнически и това я подразни.

— Не те засяга. Споменала съм в писмото, че…

— Ха! Съмняваш се в любовта ми към теб? Е, вече съм свободен. Не исках да ядосвам Диана, тъй като семейството й е влиятелно в Ирландия.

Кейт не можеше да повярва, че е била увлечена по този мъж. Беше доволна, че не бе имала интимни връзки с него. С поведението си той непрекъснато я разочароваше.