Джойс Върни - Жадувам за твоите ласки

Всичко тръгна по старому. Постепенно Кейт забрави за случилото се. Съвместната й работа с Тед се ограничаваше само до служебни контакти. Той се държеше резервирано, а погледът му изразяваше безразличие. Сякаш беше остарял с десет години.

След неочакваното си появяване на тържеството, Майкъл се бе загубил някъде. Писмено я уведоми само за пътуването си до Америка. Изпращаше й цветя, които бяха слаба утеха за нея.

Един ден й се наложи да работи до късно. Всичките й колеги си тръгнаха и Кейт остана сама в стаята. Цялото й внимание бе насочено към парижката колекция. Според договора с Русел бяха необходими дванадесет десена в различен стил, само десет обаче вече бяха готови. Времето я притискаше, а й липсваха и идеи.

Експериментираше със златна и сребърна нишка, опитваше комбинации, но не одобряваше никоя. При съчетание с ярки цветове нишката не се забелязваше от разстояние. Десенът подхождаше по-скоро за елегантни дамски костюми.

Кейт се беше задълбочила в работата си, когато в помещението влезе Катя.

— Здравей, Катя! Изглеждаш много добре.

— И добре се чувствам. Тим е влюбен в мен. Представи си, поиска ръката ми!

— Радвам се — прегърна я Кейт, — и ви желая много щастие.

Приятелката й сияеше.

— Да пийнем по едно питие в „Емералд Лион“? — предложи Катя.

— Приемам. Да тръгваме!

В заведението се настаниха в едно сепаре и поръчаха коктейл с шампанско.

— Имам една молба — каза Катя. — Би ли разработила проект за сватбената ми рокля. Онази, която носеше на тържеството, беше чудесна.

Тези думи й напомниха за неприятните преживявания но време на празника. Катя не знаеше, че сега роклята й висеше скъсана в гардероба.

— Окей! Щом настояваш, ще се опитам. Това ще бъде сватбения ми подарък за теб.

— Кейт, ти си ангел!

Радостта на Катя от приготовленията й за сватбата контрастираха с нещастието на Кейт. Принудена да направи избор между двама мъже, тя бе загубила и двамата.

Болката в сърцето й ставаше още по-дълбока, като гледаше щастливите усмивки около себе си. В съседното сепаре мъж и жена непрекъснато се целуваха. Сигурно бяха влюбени. Кейт не сваляше поглед от тях. На ръката на жената блестеше скъпоценен брилянт. Очевидно имаха повод за празненство. Внезапно мъжът се обърна. Мис Донели преглътна и пребледня — бе Майкъл.

В Първия миг тя не повярва. Жената в елегантен черен костюм я погледна, но после отново се загледа в партньора си. Кейт затвори очи и попита Катя:

— Видя ли го? Коя е тази жена?

— Неговата — последва отговор.

— Неговата ли?!… — повтори тя. — Да си вървим.

Става късно.

Катя предложи да я закара с колата, но мис Донели предпочете да се прибере сама. Свежият вечерен въздух и тишината й подействаха успокояващо, но не намалиха болката и разочарованието. Най-лошото бе, че нейните илюзии се разбиха. Искаше да има мъж, на когото да се довери, но за разлика от Катя нямаше късмет. Попадна на човек, който се подигра с чувствата й, мамейки я още в самото начало.

В къщи Кейт написа писмо на Майкъл. Изля всичката си мъка и гняв. Въпреки че вече бе полунощ, тя наметна палтото си и пусна плика в пощенската кутия зад ъгъла. Не искаше да рискува: в момент на слабост би могла и да не го изпрати.

— Затегнете коланите! След няколко минути се приземяваме в Париж. Надяваме се, че пътуването беше приятно и ще се радваме да ви посрещнем отново на борда на нашите самолети… — съобщи стюардесата, повтаряйки съобщението и на френски.

Кейт съжаляваше, че в училище не бе изучавала по-задълбочено този език. Отвори за стотен път папката със скиците и мострите. Тед седеше до нея и гледаше съсредоточено през илюминатора. Дано Шарл Русел оцени добре нейните разработки.

Митническата проверка премина формално. В чакалнята О’Мейли намери шофьора на хотел „Морис“. Като единствени гости имаха честта да пътуват с ролсройс.

Денят бе слънчев. Под дърветата се топеше последният сняг. Мекото време примамваше хората по улиците, където пъплеше непрекъснат поток от автомобили.

— Ще слезем тук! — обърна се Тед към шофьора.

— Струва ми се, че има задръстване — отбеляза Кейт.

— В Париж често се случва. Намираме се на площад „Конкорд“.

На площада се извисяваше стар египетски обелиск, неудачно съчетан с железни фенери по улицата. Недалече се виждаха хотел „Крилон“, морското министерство и американското посолство. Тръгнаха по улица с много магазини и спряха пред „Бристол“.