Джойс Върни - Жадувам за твоите ласки

— Къде, ако мога да попитам? Предпочитам да се върна в къщи.

— Да опитаме шампанското.

— Нека дойде и Лаура. И без това нищо няма да разбере от празника. Дано поне й плащате добре.

— Да й плащам! Вие, жените, мислите само за пари — заяви той. — Лаура, ще дойдете ли? Ако не се лъжа, мис Донели не се чувства добре.

— О, не! — отказа тя. — Не мога да изляза точно сега.

Тед поведе Кейт към асансьор, обшит с червен плюш. На стената в кабината висеше картина, представяща седнала пред огледало девойка.

— Това не е ли Тулуз Лотрек?

— Естествено.

— В асансьора?

— А защо не?

— Не е ли разточителство?

— Напротив — обясни Тед. — В кабинката хората обикновено скучаят — гледат часовника си или тавана. А така имат възможност да се наслаждават спокойно на картината.

— Друг не би си го позволил.

— Съществуват репродукции.

Асансьорът спря и вратата се отвори. Кейт недоверчиво последва Тед, който влезе през тежка дъбова врата и я въведе в стая с вградена в стената библиотека. Вита стълба от ковано желязо водеше към ниша с голямо меко легло, оградено с червени завеси и балдахин.

— Тук най-после сме сами.

Върху мраморна масичка бе поставен сребърен поднос с кофичка за лед, а в нея — бутилка шампанско, която Тед отвори и напълни приготвените чаши. Кейт взе своята и се отпусна в коженото кресло.

— Чудесно е! — кимна тя след първата глътка. — Как е Мойра?

— Сигурно танцува. Няма ли да се съблечете?

Мис Донели неволно се смути. Думите на Тед й прозвучаха като намек — те й напомниха за първия ден от запознанството с него и историята с коженото му яке. Спомените й я върнаха към всичко онова, което се случи тогава. Усети, че й става топло, изправи се, съблече джемпера и бавно, но предизвикателно се завъртя пред мъжа, който я наблюдаваше.

Тед подсвирна тихо.

— Опияняващо! Ваша разработка ли е?

— Не съвсем, но носи моя стил.

Мълчаливо, без да бърза, тя изпи шампанското си. Почувства как се освобождава от напрежението. Обстановката около нея, тишината в стаята й действаха успокояващо. Знаеше, че изглежда привлекателна — беше добре облечена. „Всичко е толкова хубаво“ — помисли си Кейт, като си представи, че вместо Тед в съседното кресло е седнал Майкъл.

— Какво ще кажете за спалнята ми?

— Като в холивудски филм. Значи тук примамвате жените?

— Жените ли? — озадачи се той.

— Вероятно не е била само една?

— Стотици.

— Стотици?! — не повярва тя.

— А вие колко мъже познавате?

Кейт се притесни:

— Какво имате предвид?

— Вие по-добре знаете.

— Мисля, че това си е моя работа — сви рамене тя.

— Кейт, много сте сексапилна! Бих се учудил, ако Майкъл не е спал с вас.

— Така е! — извика тя. — Стотици пъти!

Опита се да се изправи, но Тед я спря.

— Лъжете. Вие сте подла лъжкиня!

— А вие не сте джентълмен, мистър О’Мейли!

— Никога не съм твърдял подобно нещо.

— Откъде знаете тогава, че ви лъжа? — обърна се тя.

— Толкова ли сте сигурен?

— Познавам жените. По-лесно им е да минат през ада, отколкото да признаят, какво се е случило с тях.

— Тогава жените ви са били старомодни.

Тед О’Мейли кимна:

— Признавам, че и възгледите ми са твърде старомодни.

— Тогава предпочитам да се върна в каменната ера — пошегува се тя. — „Аз съм господар, ти си робинята!“

Тед се засмя с пълен глас:

— Мис Донели, до вас не би се приближила никоя…

— Също и Мойра ли? — пресече го тя.

— Мойра няма нищо общо с вас.

— Все пак сме жени.

— Това е единственото, което ви свързва — отвърна той.

— Бегло я познавам, но се питам, какво намирате в нея?

— Преди година тя бе мило създание. Чаках я твърде дълго, тя се промени. Вече не се решавам на такава връзка.

— Това означава, че…

— Че играя с фалшиви карти?

— Казвате го вие.

— Аз също се промених. Станах безчувствен и пресметлив.

— Моля ви, човекът, за когото говорите, е моят шеф.

Тед се приближи така близо до нея, че сърцето й заби лудо. Мислено тя прецени разстоянието до вратата. О’Мейли започна да я гали по косата.

— Не! — прошепна Кейт. — Не мога… Не ме предизвиквайте. Не бих издържала на изкушението.

— Сега сте откровена.

— А вие? Успяхте ли да осведомите Мойра за мен и Майкъл?

— Не. Майкъл я осведоми.

— Майкъл?! Не може да бъде!

— Има навика да изповядва често душата си.

Мис Донели не повярва, но разговорът за Майкъл прекъсна близостта, която се беше създала между тях. Под предлог, че я чакат долу, тя се измъкна от спалнята на Тед и той не я спря.