Джойс Върни - Жадувам за твоите ласки

— Изминахме почти половината път — отбеляза О’Мейли. — Да се отбием за малко в бара на хотела.

Седнаха до прозореца, откъдето мис Донели с интерес наблюдаваше минувачите по тротоара.

— Едно мартини, моля — каза тя, когато дойде келнерът.

— Донесете мартини — за мен и за дамата! — поръча на френски Тед и започна да прелиства работния си план.

Докато отпиваше, Кейт тайно го наблюдаваше. И в този момент си даде ясна сметка за чувствата, които изпитваше от дълго време към него. Всъщност тя се влюби в О’Мейли от пръв поглед още при пристигането си на гарата в Дъблин, но не искаше да го признае дори пред себе си. По всякакъв начин се стремеше да го отблъсне и намрази. Двама мъже се появиха едновременно в живота й и това я обърка. Преживяванията й се разминаваха с представите й за любовта.

— Утре — закуска в хотела, среща с Русел, посещение на модната му къща след обяд. За вечеря сме поканени на неговата вила във Фонтебло. В сряда…

Той вдигна очи към нея и погледите им се срещнаха за миг. Повика келнера и плати сметката.

Пътят им минаваше по „Риволи“ — най-оживената търговска улица в града, където стърчеше импозантната сграда на хотел „Морис“. Очакваха ги. Показаха им стаите, които бяха една до друга с междинна врата. Кейт разопакова багажа си и се доближи до прозореца, откъдето се откриваше чудесен изглед към Тюйлери.

— В седем ще ви взема за вечеря — уведоми я Тед.

— Какво е това? — попита тя, сочейки красивата кутия на стола.

— Предстоят ни отговорни срещи, затова от особено значение е облеклото. Направете ми удоволствие и облечете тези дрехи — и той й подаде кутията.

Като я разопакова, Кейт не повярва на очите си — вътре имаше сгъната синя шифонова рокля с широк колан. Красиви сребристи обувки и нежно френско бельо допълваха комплекта. Тед бе помислил за всичко. Дали сам го е избрал? Откъде е намерил време?

Стана й ясно, след като забеляза етикета върху опаковката — „Модна къща Русел“. Изкъпа се и облече новата рокля. Стоеше й като излята. Гримира се старателно, огледа се в огледалото, почука на О’Мейли и влезе в стаята му. На масичката стоеше бутилка шампанско в кофичка с лед. Вратата на банята бе открехната.

Тед надзърна с кърпа около кръста и мокра коса. Кейт се възхити от атлетичното му, мускулесто тяло.

— Изглеждаш чудесно. Извини ме, че още не съм готов. Налей си шампанско, докато чакаш! — каза той, преминавайки на ти.

Беше в добро настроение и искаше да използва рационално времето си. Тя опита питието, извади скицника и нарисува няколко варианта за сватбената рокля на Катя, като особено внимание отдели на воала. В това време Тед се облече и излязоха.

Много погледи се отправиха към Кейт, когато влязоха в ресторанта. Тя бегло погледна менюто и го остави на масата:

— Предоставям избора на теб.

Тед се озадачи:

— Изглеждаш коренно променена.

„Няма съмнение — мислеше си тя. — Вече знам съвсем определено чувствата си към този мъж!“

— Вероятно, защото съм щастлива — каза гласно.

— Имаш право. Не се случва често човек да получи шанс като твоя. Повечето се трудят неуморно само за насъщния.

Забележката помрачи настроението й. Дали не я смяташе за натрапница? Искаше да му отвърне, че също е работила упорито, но си спести думите, тъй като бе в бранша едва от половин година.

Тед поръча на френски, от което тя не разбра нищо. Помоли за превод. С усмивка той изпълни молбата й:

— Лангуста със скариди, агнешко с боб, паста с кафе и вино, ако не възразяваш.

— Не, разбира се.

— Казах ли ти, колко си красива тази вечер?

— Да, но няма да се обидя, ако ми го кажеш още веднъж.

— Роклята ти стои добре. Дано Русел не те поиска за модел.

Никога досега Тед не е бил така галантен. В изблик на нежност Кейт постави ръката си върху неговата.

— За нищо на света не бих напуснала работата си при теб — прошепна тя, но О’Мейли изобщо не реагира.

Докато той опитваше виното, Кейт премисляше, дали не бе отишла твърде далеч с изявленията и действията си.

Резливото бяло вино скоро я замая. На излизане от ресторанта Тед прегърна Кейт през талията, а когато останаха сами в асансьора, я целуна продължително и тя не го отблъсна.

— Майка ми винаги ме съветваше да не вярвам на ирландец — опита се да каже тя.

Вратата на кабинката се отвори и той я понесе на ръце към стаята си. Мека розова светлина изпълваше помещението.

— Откога чакам този миг… — прошепна Тед и я положи на леглото. — Мисля, че осъзнаваш какво вършиш, Кейт?