Джойс Върни - Жадувам за твоите ласки

— А защо не? По-почтено е да се играе с открити карти. Винаги съм пряма и нямам причина за безпокойство.

— Едва ли е толкова безобидно! — отвърна Тед. — Играете си с огъня, особено ако сте била в интимни отношения с Майкъл — добави той и думите му прозвучаха многозначително.

Тя се изчерви и се загледа през прозореца, за да скрие смущението си. Този мъж си играеше с нея като котка с мишка и винаги печелеше. Почувства се унижена.

— Мис Донели, знаете ли играта „Кажи ми истината?“

— Не.

— Много е просто. Всеки играч е длъжен искрено да отговори на един въпрос, колкото и да му е неприятно.

Дъблин остана далеч зад тях. Навлязоха в борова гора. Кейт се стресна — не познаваше добре мистър О’Мейли, но скоро уплахата й премина — той не бе случаен човек и се ползваше с добро име.

— Играта е забавна и представлява единствената възможност, да узнаеш истината за някого.

— А кой ще гарантира, че няма да излъжете? — язвително попита тя.

— Давам честната си дума.

— Не послъгвате ли понякога?

— Непрекъснато!

— Защо?

— Защото истината горчи и не всеки иска да я чуе.

Тед натисна газта. Автомобилът се носеше край ниви и поля. Тук-там се мяркаха фермерски къщи, а по ливадите пасяха стада.

— Започваме ли? — предложи Кейт.

— Само един въпрос, окей? Аз ще бъда откровен.

— Добре.

Омейли кимна и отново загледа пътя.

— Започнете първа!

Кейт се замисли. Искаше да научи твърде много, а не бе просто да измисли въпрос. Подвоуми се дали да не запита за случилото се между него и Майкъл, но не посмя да намеси професора в играта. Затова запита:

— Кое е най-важно в живота за вас? — и веднага съжали, несъмнено ще отговори — фирмата, работата. Въпросът не беше подходящ, но Тед почти веднага каза:

Щастието на сестра ми.

Отговорът дойде бързо и неочаквано и завари Кейт неподготвена. Възприе го като упрек към самата себе си.

— А защо? — беше първата й реакция.

— Това вече е втори въпрос? — засмя се Тед. — Регламентът предвижда само един.

— Бих искала да знам! — настояваше тя. — Щастието на сестра ви зависи от самата нея, а не от вас.

— Попитахте ме и аз отговорих откровено. Въпреки това ще ви разясня.

Сребристият лотос спря на банкета и моторът изгасна.

— Щастието на сестра ми наистина е много важно за мен. Ние сме израснали заедно сами, без особено внимание от страна на родителите и баба ни. Диана означава много за мен. Мечтаеше да намери любов и сигурност в брака, но нямаше опит с мъжете и се радваше на всеки комплимент. Обичам сестра си и искам да й помогна. За съжаление в последно време възникнаха проблеми…

— Не е честно! — прекъсна го Кейт. — Тази странна игра още от самото начало целеше да се разприказвам.

— Всичко е ясно! Лични интереси се крият зад привидните грижи за щастието на сестра ви. Желаете да наложите волята си — както кажете, така да стане! Да, но без мен!

Светкавично Тед я хвана за ръката и заканително заяви:

— Обещахте ми, мис Донели! Няма да се измъкнете така лесно. Получавам винаги това, което търся, ясно ли е?

— Пуснете ме! — изохка Кейт. — Причинявате ми болка!

— Държа да отговорите на моя въпрос!

Тя освободи ръката си, рязко отдръпвайки се от него.

— Можете да ми го зададете!

— Обичате ли Майкъл?

— Да — отвърна му, като гледаше през страничния прозорец.

След кратка пауза Тед отново я попита:

— Сигурна ли сте?

— Не смятам да отговарям допълнително — навъси се Кейт.

— Но аз отговорих на втория ви въпрос!

— Колко великодушно от ваша страна. Е, играта свърши! От мен няма да чуете нищо повече.

Тед О’Мейли я прихвана за раменете, привличайки леко към себе си.

— Не отговорихте, защото не знаете, какви са чувствата ви към Майкъл. Мисля, че ако попаднете в ръцете на друг мъж, бързо ще разберете, че с Догън не ви е провървяло.

Преди Кейт да се осъзнае, той се надвеси над нея и впи устни в нейните. Тед я целуваше с цялата си страст, докато съпротивата й постепенно отслабна и тя отстъпи на натиска му.

След целувката се почувства отмаляла и малко объркана.

— Да се връщаме — промълви тя.

Тед мълчаливо запали двигателя и включи на скорост. Явно, не беше в настроение, но й беше безразлично дали той се ядосваше на нея или на себе си. В бъдеще трябваше да стои далеч от него. Донякъде бе вече изпаднала в известна зависимост, но от друга страна, пък винаги можеше да напусне работа, ако обстоятелствата го наложеха. Той живееше наблизо, но едва ли би се натрапил на семейство О’Конър заради нея.