Джойс Върни - Жадувам за твоите ласки

— Мис Донели, гарантирам ви, че при нас ще научите много!

В кабинката Кейт се облегна на стената. Осъзна, че цял живот ще помни това, което днес научи за мъжете и любовта.

Месинговата печка излъчваше живителна топлина и внасяше уют в кухнята на семейство О’Конър. Кейт, облечена в синя вълнена рокля, седеше на голямата маса и наблюдаваше как Лаура готви. След като сложи емайлирана тенджера върху печката, Лаура взе остър нож и кошница с ябълки и седна до гостенката си. Тя непрекъснато задаваше въпроси, на които Кейт търпеливо й отговаряше, докато Питър О’Конър — съпругът й най-накрая я съжали:

— За бога, Лаура! Не смяташ ли, че Кейт е уморена?

Жена му млъкна засегната, погледът й загрижено пробяга по лицето на Кейт.

— Изглеждаш бледа и недоспала. Какво те потиска? За майка си ли мислиш?

— Скоро ще свикне — отбеляза Питър. — Дай й време. Почти всичко тук за нея е ново.

— Тя започна успешно. Какво щастие, че попадна първо на Тед СГМейли. Не можеш да си представиш, колко е трудно да се намери такава работа — изтъкна Лаура.

— Бихте ли ме извинили? — сгъна вестника си Питър и стана. — Аранжирам градината на Тед по свой проект и ми предстои още много работа.

— В свободното си време мъжът ми се занимава с градинарство. Това негово хоби е твърде доходно…

— Знаеш, че нямам нужда от странични доходи, защото учителската ми заплата е достатъчна — прекъсна той жена си.

Кейт имаше чувството, че присъства на семейна кавга. След като Питър затвори вратата, Лаура въздъхна дълбоко и остави ножа.

— Съпругът ми твърди, че дребните пари са без значение, понеже така смята и семейство О’Мейли. Виж къщата им! Цял палат в сравнение с нашата! Жалко, че вече е сгоден. Би бил идеалния мъж за теб, скъпа.

— Той е последният, за когото бих се омъжила — не се сдържа Кейт.

— Арогантен е — съгласи се домакинята, — но това като че ли не смущава жените. Той изглежда чудесно. Годеницата му — Мойра Мак Гий — е дъщеря на милионер, момиче с миловидно лице…

С безкрайните си коментари словоохотливата Лаура лазеше по нервите й. Кейт мислеше за Майкъл и сърцето й се свиваше. Струваше й се, че с унищожаването на писмото изчезна и самият той. Не остана нищо, освен споменът за изгубената й любов към един мъж, който принадлежеше на друга.

— Какво ти е, Кейт? Изглеждаш отчаяна… Нещо не е наред ли? — състрадателно запита Лаура.

Кейт се стегна и се опита да се усмихне. Ако й признаеше истината, животът й щеше да стане непоносим. Достатъчно бе, че работеше за Тед, а той знаеше всичко…

— Разкажи ми нещо за фирмата? — помоли тя, за да се разсее. — Бих се ориентирала по-добре в новата си работа, ако науча повече за нея.

Лаура не чака да я молят втори път:

— Аз също работя за фирмата, но в къщи. Цял Уиклоу всъщност се труди за мистър О’Мейли.

Кейт долови скрит подтекст в гласа й, когато добави:

— Работата е монотонна. Предпочитам да съм във фабриката, но мъжът ми не иска и да чуе…

Погледът на гостенката пробягна по декоративните килими на стената.

— Твои ли са? Сигурно тази работа ти доставя удоволствие?

Лаура повдигна рамене:

Аз съм общителна. Предпочитам да работя във фабриката, защото там мога да се срещам и разговарям с различни хора. А и заплатата е твърда. Тук съм постоянно пред тъкачния стан, а Питър не обелва дума. Той е сноб, твърдоглав е като всички ирландци — така че ми е много по-трудно. Да работя във фабрика според него е непрестижно и под достойнството на жена на учител…

— Има ли и други предприятия за туид в Ирландия? — прекъсна я Кейт.

— Няколко са, но там се произвежда готова продукция. Най-добрият туид е от овчите ферми в Уиклоу и Донегал и се тъче на механични станове от жените на фермерите. Образците се изработват в дизайнерския отдел. Платът е известен с качеството си в целия свят.

Преди да продължи, тя се замисли:

— Често се питам, кой ли ще носи изтъкания от мен туид в Париж… Лондон… Ню Йорк?

В очите й заиграха весели пламъчета при споменаването на световните модни метрополии.

— Представяш ли си, нашата мила Кейт идва в Дъблин — не преставаше тя. — Слиза от влака, среща Тед О’Мейли, показва му рисунките си и получава работа. Ти ще стигнеш далече, помни ми думата, моето момиче!

Кейт не искаше да слуша хвалебствия, още повече, че казаното от Лаура отговаряше само отчасти на истината.

— Мистър О’Мейли ли е шефът? — запита тя. — Той ли е управител на фирмата?

— Да, той взема всички важни решения и разработва най-добрите дизайни. Под негово ръководство предприятието преуспява през последните десет години. Ето, погледни каталога с мострите!