Джак Ванс: Господарите на Драконите

Карколо искаше нещо да каже, но премисли и с хъркащ звук от гърлото си се обърна. Баста Хейвън направи знак и офицерите замълчаха.

— Приближава се Джоз Бенбек — съобщи след няколко мига Хейвън.

Карколо погледна по посока на Пътя на Керген.

— Къде ли е свитата му? Нима е сам?

— Изглежда, че е така.

Няколко минути по-късно на хребета се появи Джоз на едър Паяк, облечен в сиво и червено кадифе. Самият Джоз носеше свободен плащ от мека кафява тъкан над сивата си риза и сивите си ботуши. На главата си имаше синя широкопола шапка. Идващият вдигна ръка в традиционния поздрав. Ървис Карколо отговори със същото. После с движение на ръката нареди на Хейвън и офицерите да се отдалечат.

— Ти ми изпрати съобщение чрез стария Алфонсо? — мрачно започна Карколо.

— Надявам се — кимна Джоз, — че той точно е предал думите ми.

Карколо се озъби като вълк:

— Понякога му се налагаше да използува метафори.

— Тактичен е този стар Дуе Алфонсо.

— Даде ми да разбера — каза Карколо, — че ме смяташ за непредвидлив и неумел човек, невнимателен към нуждите на Щастливата Долина.

Джоз вежливо се усмихна.

— Послания от подобен род е най-добре да се предават чрез посредници.

Карколо направи снизходителен жест.

— Очевидно смяташ, че е неизбежно още едно нападение на Базовите?

— Да — потвърди Джоз, — ако моята теория, че живеят на Керолайн, е вярна. В такъв случай, както вече казах на Алфонсо, Щастливата Долина е много уязвима.

— А защо не и Долината Бенбек? — изръмжа Карколо.

Джоз го изгледа с удивление.

— Нима не е очевидно?! Аз взех всички предпазни мерки. Хората ми живеят в голямата си част в тунели, а не в къщи на открито. Имаме и тайни ходове, а в случай на необходимост можем да се изтеглим както във Високите Канари, така и в Канарите на Бенбек.

— Колко интересно — Карколо влагаше всичките си усилия да смекчи тона на думите си. — Ако теорията ти е вярна, сега няма да съдя за това, от моя страна ще е мъдро да взема подобни мерки. Но мисля иначе. Предпочитам активността — нападението — пред пасивната защита.

— Възхитително! — възкликна Джоз. — Виликите деяния се извършват от такива хора като тебе.

Карколо леко почервеня.

— Ти поззнаваш легендите като мен, а може би и още по-добре. Нашите хора са дошли на Ерлит като бежанци по времето на Десетте Слънца. Изглежда Коалицията на Нощните Кошмари е нанесла поражение на Стария закон, но как е завършила войната… — той махна с ръка. — Кой може да каже?

— Има важно указание — отвърна Джоз. — Базовите отново и отново посещават Ерлит и ни преследват, както им се хареса. Сред тях не виждаме хора, освен тези, които им служат…

— Хора ли? — презрително подхвърли Карколо.

— Считам ги за нещо друго, но малко дедукция не би ни попречило, тъй като не знаем хода на историята. Възможно е Базовите да правят натрупване, възможно е да ни нападат, защото сме слаби и невъоръжени. Може ние да сме последните хора, а може Стария Закон да се връща. Нека не забравяме, колко време измина от последната поява на Базовите на Ерлит.

Карколо направи нетърпелив жест.

— Това са само предположения, които може и да са верни, може и да са грешни. Позволи ми да ти обясня основните неща в моето предложение. Те са прости. Чувствувам, че Щастливата Долина и Долината Бенбек са прекалено малки за нас. Ние заслужаваме повече.

— Бих искал да продължим споровете си — каза Джоз.

— А аз искам да предложа начин за разрешаването им — увери го Карколо, рязко погледна Джоз и се удари по крака с украсената със злато ножница. — Чуй ме. Свещените са населявали Ерлит преди нас. Колко отдавна? Никой не може да каже. Чудото е, че ние всъщност нищо не знаем за тях, или почти нищо. Те ни предлагат метали и стъкло в замяна на храни, живеят дълбоко в пещерите, а вярата им е в мечтата, разделеността, самотата, наричай го както си искаш, но за мен е просто непостижимо. — Той измери с поглед Джос, който не отвърна, а само поглади дългата си брадичка. — Те се представят за прости метафизици, а в действителност са един удивителен народ. Някой да е виждал жените им? Какви са тези синкави огньове? Какви са тези светещи кули! Каква е тяхната магия? Какви са тези диви шествия по нощите, що за странни сенки се движат по небето, а възможно и към другите планети?

— Такива легенди, естествено, съществуват — съгласи се Джоз. — Що се касае истинността им…

— Преминавам към същността на предложението ми — заяви Карколо. — Вярата на Свещените, очевидно забранява срама, сдържането на душевните пориви и страха, независимо от последиците. Те трябва да отговарят на всеки зададен им въпрос. Независимо дали това е вяра или не, те напълно замъгляват смисъла на всяка информация, която някой усърден човек се опитва да измъкне от тях.