— Това може да се окаже ефективно — кимна Джоз.
— Нека координираме действията си. Да допуснем, че Базовите нападнат Долината Бенбек. Предлагам народа ти да се спаси в Щастливата Долина, а моята армия да се присъедини към твоята, като прикрива отстъплението. По същият начин, ако нападнат Щастливата Долина, моя народ ще намери убежище в Долината Бенбек.
— Ти за идиот ли ме смяташ? — разсмя се Джоз. — Връщай се в долината си, захвърли манията за величие и гради защитни укрепления. Бързай! Керолайн вече е близо!
— Трябва ли да разбирам, че отхвърляш плана ми?
— Съвсем не! Но не мога да защитавам хората ти и тебе, ако не желаеш нищо да направиш сам. Изпълни желанията ми, убеди ме, че си надежден съюзник, тогава ще си поговорим отново.
Карколо рязко се обърна и направи знак на Хейвън и офицерите. Без да каже дума, без да гледа Джоз, той възседна Паяка си и го подкара в тръс по хребета. Хората му го последваха.
Джоз ги гледаше и печално клатеше глава. Седна сам на своя собствен Паяк и се върна в Долината Бенбек.
Дългият ерлитски ден вървеше към края си. В Щастливата Долина цареше мрачна активност. Драконите се упражняваха в боен строй, а офицерите даваха заповеди с прегракнали гласове. В арсенала се лееха куршуми, правеха барут и точеха мечовете.
Карколо се държеше с драматично самохвалство, като измъчваше Паяците си с най-различни упражнения. Главната сила на армията му съставяха Мегерите — дребни, но подвижни дракони с червеникави плочки по кожата, тесни глави и остри като саби нокти. Предните им лапи бяха силни и добре развити, като с еднакъв успех си служеха и с копието, и с боздугана. Сражаващият се с тях човек нямаше никакви изгледи за успех, защото природната им броня с лекота отблъскваше куршум, а също и всеки удар нанесен с ръка. От друга страна един единствен мах на нокътя на Мегерата означаваше за човека сигурна смърт. Тези зверове бяха плодовити и студоустойчиви и процъфтяваха дори в условията на оборите на Щастливата Долина, което всъщност обясняваше преобладаването им в армията на Карколо.
Това положение не се харесваше на Хейвън, Главния Стопанин на Драконите. Слабоватият на вид, изморен мъж с плоско лице и гърбав нос притежаваше черни и празни очи, които напомняха на мастилено петно върху празен лист хартия. Въпреки че бе немногословен той красноречиво изказа доводите си против нападението на Долината Бенбек.
— Чуй ме, Ървис Карколо, ние сме в състояние да развърнем орди Мегери с известен брой Крачещи Убийци и Дъгороги Убийци. Но представи си само Сините Ужаси, Дяволите и Джагерите на Бенбек. Ние ще загинем, ако ни спипат на гола местност.
— Не се каня да воювам на открито — каза Карколо. — Ще наложа на Бенбек сражението там, където поискам. Неговите Джагери и Дяволи са безполезни сред скалите, а по количеството на Сините Ужаси сме равни.
— Ти не забелязваш една трудност.
— Каква е тя?
— Съществува вероятност Джоз Бенбек да е предвидил това — кава Хейвън. — Смятам, че той е много умен.
— Това, което знам за него, свидетелствува за нерешителността и дори страхливостта му. Решено е! Ние ще свършим веднъж завинаги с надмените Бенбек!
Хейвън се обърна и поиска да си отиде, но Карколо с раздразнение го извика:
— Нещо не виждам да проявяваш нужното усърдие в тази кампания?
— Аз ли не знам възможностите на нашата армия? — отвърна горчиво Хейвън. — Ако Бенбек е такъв човек, какъвто го считаш, то ние може да постигнем успех, но ако не си прав, то направо загиваме.
С прегракнал от гняв глас Карколо каза:
— Връщай се при твоите Джагери и Дяволи, те са ми по-нужни от Мегерите.
Баста Хейвън си отиде. Карколо скочи на един Паяк и го пришпори. Драконът внезапно скочи напред, още по-рязко спря и като огъна дългата си шия, се взря в лицето на ездача си. Карколо се развика:
— Хей! Хей! Напред! По-бързо! Покажи им бойния си дух и какво е това бързина.
Паякът скочи така стремително напред, че Карколо не се задържа в седлото, падна така, че изкриви шията си и остана да лежи, като изпускаше тъжни стонове. Притичаха ездачите и му помогнаха да седне. Той започна да ругае. Лекарят го прегледа, превърза и го посъветва да лежи известно време.
Карколо бе отнесен в апартаментите до западната стена на Щастливата Долина и предаден на грижите на жена му. Той спа цели двадесет часа.
Когато се събуди, денят бе вече преполовен. Поиска да стане, но откри, че още е прекалено слаб. Тогава извика Баста Хейвън, който се яви и без никакви пререкания изслуша дадените му нареждания.
Читать дальше