Джак Ванс - Господарите на Драконите

Настъпваше вечерта. Драконите се прибраха в бараките си. Нищо друго не им оставаше да правят, освен да чакат разсъмването.

През време на дългата нощ Карколо яростно се лекуваше. Изпробва всичко: и масажи, и горещи вани, и вътрешни лекове и мазила. На сутринта той заяви, че е напълно здрав.

В настъпващата зора на небето сияеше с отровните си цветове Керолайн. Карколо не искаше да гледа звездата, но светлината и просто пробиваше очите му, когато вървеше по долината. Мигането на изток подсказваше приближаването на утринната буря, която още не се виждаше на хоризонта.

Веднага щом драконите бъдат готови, Карколо се канеше да започне похода. С голяма предпазливост изкараха животните от бараките и ги строиха в колона за марш. Имаше почти триста Мегери, осемдесет и пет Крачещи Убийци, стотина Сини Ужаси, петдесет и две приведени към земята, но невероятно силни Дяволи със завършващи със стоманени топки опашки е осемнадесет Джагери.

Всички те ръмжаха, злобно се зъбеха, и не изпускаха случая да се ударят един друг или да захапят за крака някой зазяпал се коняр. Настъпващата зора пробуждаше в тях дремещата ненавист към хората, макар те да не помнеха нито своето минало, нито обстоятелствата при които бяха попаднали в робство.

Разсъмването продължаваше. показаха се мощните върхове на Малхейр. Горе бурятя профучаваше с воя на вятъра и дъжда на талази, като се движеше в посока Долината Бенбек. Изтокът се обагри със светло-зелена зора и Карколо даде сигнал да тръгват.

Още чувствуваше слабост, когато тръгна към своя Паяк, качи се на гърба му и го пусна напред.

Но едно нещо не беше пресметнал Карколо — нощната злоба още владееше дракона. Той завърши поредния си скок с рязко извъртане и Карколо отново се оказа на земята. Като падна, почти напълно озверя от облка и раздразнение. Опита се да стане, падна, отново се опита, но така и не успя. Няколко минути лежа без съзнание, после се изправи, сякаш само на едничката си воля.

— Вържете ме на седлото — каза той. — Ние трябва да тръгваме.

Никой не помръдна. Карколо се гневеше, но накрая извика Баста Хейвън.

— Ти продължаваш. Ние не може да спираме сега. Ти ще водиш войската.

Хейван кимна мрачно. Въобще не бе желал да се удостоява с такава чест.

— Ти знаеш плана на сражението — продължи Карколо. — заобиколи Резеца от север и като пресечеш колкото се може по-бързо Сканс, тръгни на север до Синяна Клисура, оттам на юг по протежение на Хребета Бенбек. На това място може да ви чака Джоз. Ако ви е открил, вие трябва така да се разгънете, че да отразите нападението на неговите Джагери с нашите Дяволи. Избягвай да въвеждаш в сражението нашите Джагери, прогонвай Бенбек с Мегерите, а Убийците пази в резерва и нека ударят, когато сражението достигне преломния си момент. Разбра ли ме?

— Ако нещата тръгнат така, то победата ни е в кърпа вързана — измърмори Баста Хейвън.

— Така ще бъде, ако не сгрешиш с нещо. О, гърба ми! не мога да мръдна! Докато върви великата битка, аз ще съм принуден да чакам в обора и да гледам как се мътят яйцата. Върви!

Хейвън даде заповед и войската потегли. Напред крачеха Мегерите, следваха ги сребристите Крачещи Убийци, чийто фантастични гръдни пики завършваха със стоманени върхове, тежките Джагери вървяха с рев вой и тракане на зъби, а да тях маршируваха Дяволите, въоръжени с тежки боздугани, носеха железните кълба както скорпионите жилата си. В тила на колоната се движеха Сините Ужаси, масивни и същевременно бързи, които прекрасно лазеха по скалите, но бяха по-несъобразителни от Мегерите. Край колоната вървяха стотина души: собственици на драконите, рицари, офицери и корнети. Те бяха въоръжени с мечове, пистолети и дългоцевни мускети.

Карколо седеше в една носилка, докато войската му не се скри от погледа, а после заповяда да го отнесат обратно към входа в пещерите на Щастливата Долина. Никога преди те не бяха изглеждали така смътни и тъмни. Гледаше накацалите по скалите къщички. Знаеше, че са построени от парчета скали и пластове изсушени лишеи, които бяха заляти със смола. Когато кампанията свърши, ще заповяда да издълбаят нови тунели и зали в скалите. Разкошните укрепления на Селището Бенбек са му добре известни. А Щастливата Долина ще бъде още по-богата. Залите ще преливат от злато и сребро. И какво по-нататък? Ако събитията следват така, както ги бе разчел, ще се осъществи неговата велика мечта.

Със стон позволи да го поставят на леглото, като мислеше само за движението на войските. Сега те обхождат високия два километра връх Резеца. Нетърпеливо стисна юмруци. Болките, на вълни, преминаваха по тялото му, но май мястото на удара го болеше по-слабо от преди. А сега, помисли си, армията преминава вала, ограждащ дивото високо плато, известно под името Сканс.