Маргарет Вайс - Дракони на зимната нощ

Страниците й се разпадаха дори при най-лек допир. Налагаше се да я преписваме месеци наред. Но кендерът…

— Точно така, кендерът — прекъсна го мрачно Танис. — Къде е той?

— Тук съм! — обади се един писклив глас.

Танис присви очи и видя някаква маса, върху която гореше свещ. Тас седеше на висок дървен стол, наведен над една дебела книга. Когато се приближиха, видяха, че на носа му са кацнали чифт очила с малки стъкла.

— Добре, Тас — започна Танис, — откъде ги взе?

— Кое? — попита невинно кендерът. — Аа, това ли? Бяха в торбата ми… е, ако толкова държиш да научиш, намерих ги в кралството на джуджетата…

Флинт изръмжа и се хвана за главата.

— Просто си стояха на една маса! — оправда се Таселхоф, като видя изражението на Танис. — Честно! Помислих, че някой ги е забравил и ги прибрах на сигурно място. Мисля, че постъпих правилно. Можеше да мине някой крадец и да ги вземе, а те са толкова ценни! Смятах да ги върна, но след това бяхме толкова заети да се бием с черните джуджета и с драконяните, после да намерим Чука, че… ами… как да го кажа… просто забравих. Сетих се чак когато вече бяхме на път за Тарсис и предположих, че няма да се съгласиш да се върна обратно, само за да им ги дам и затова…

— За какво служат тези очила? — прекъсна го Танис, защото знаеше, че ако го остави, ще продължи да говори с часове.

— Мога да разчитам всичко с тях — побърза да обясни Тас, доволен, че полуелфът не му се разкрещя. — Един ден ги бях оставил върху една карта. Изведнъж поглеждам надолу и какво мислиш виждам? Надписите се четяха през очилата…! — Май не обяснявам както трябва — добави припряно, след като видя намръщената физиономия на Танис. — Надписите бяха на някакъв непознат език. Пробвах ги на картите си и успях да ги разчета! Всичките! Даже най най-старите! — Защо досега не си ни казвал за тези очила? — попита Стърм.

— Ами… просто не е ставало дума — смънка Тас. — Виж сега, ако ме беше попитал направо: „Таселхоф, имаш ли магически очила за истинско виждане?“, щях веднага да ти отговоря, че имам. Но ти изобщо не си ме питал, нали, Стърм, затова не ме гледай така. Освен това успях да прочета тази стара книга. Сега ще ви кажа какво…

— Откъде знаеш, че са магически, а не са някаква механична измишльотина на джуджетата? — Танис усещаше, че кендерът премълчава нещо.

Тас разбра, че го хванаха натясно. А така се надяваше полуелфът да не му зададе точно този въпрос.

— Ъъ, ами… виж сега, веднъж споменах на Райстлин нещо такова. Същата вечер вие бяхте много заети, всичките. И тогава той ми каза, че са магически. Разбра го, като изрече едно от онези заклинания и те… ами започнаха да светят в червено. Това означавало, че са магически. Райстлин ме попита какво правят, аз му показах и той спомена, че били за „истинско виждане“.

Древните джуджета ги били направили, за да четат книги на други езици и…

— И? — настоя Танис.

— И… ами… книги със заклинания — гласът на Тас се снижи до шепот.

— И какво още каза Райстлин?

— Че ако пипна някоя от неговите книги, дори ако се опитам да надникна в тях отстрани, ще ме превърне в щурец и ще ме погълне, без да ме дъвче. — Таселхоф потрепери и го погледна с широко отворени очи.

Танис поклати глава. Само Райстлин можеше да отправи към един кендер заплаха, която да не изостри още повече любопитството му.

— Нещо друго?

— Не, Танис — отвърна невинно кендерът. Всъщност Райстлин му бе споменал още нещо за очилата — че те виждали твърде истински, което, според Тас, нямаше никакъв смисъл и затова едва ли си струваше да го споменава. Освен това полуелфът вече наистина беше побеснял.

— Е, и какво откри? — попита през зъби.

— О, Танис, толкова е интересно! — възкликна кендерът. Доволен, че му се е разминало. Обърна една страница, но тя се разчупи и разпадна между пръстите му. Той поклати глава със съжаление. — Все така става. А, ето, виж тук! — всички се наведоха, за да проследят пръста му… — Рисунки на дракони! Сини, червени, черни, зелени. Не знаех, че имало толкова много видове. А това виждаш ли го? — Той обърна друга страница. — Опа! Е, вече не го виждаш, но това представляваше огромна стъклена топка. Ако се сдобиеш с такава топка, можеш да контролираш драконите и те ще правят каквото им наредиш!

— Стъклено кълбо! — изсумтя Флинт и кихна. — Не му вярвай, Танис. Тези очила май само увеличават фантасмагориите му.

— Точно за тях не лъжа! — възмути се Тас. — Наричат се драконови кълба и ако не ми вярваш на мен, попитай Райстлин!