Маргарет Вайс - Дракони на зимната нощ

— По-добре да я вземеш ти, отколкото тия въшливи стражи.

— Идеята е добра — отбеляза Танис, откопча от кръста си Змееубиеца, вълшебния меч, даден му от Кит-Канан, краля на елфите, и го подаде на Карамон.

Гилтанас също предаде безмълвно меча и лъка си.

— Хайде, Стърм, ти си наред. — Карамон протегна ръка.

Рицарят се намръщи. Старинният двуостър меч и ножницата бяха единственото, останало от баща му, изчезнал безследно, след като беше изпратил съпруга си и невръстния си син в далечни земи, за да спаси живота им. Той разкопча бавно ножницата от колана си и я подаде на Карамон.

Воинът забеляза неохотата му и стана сериозен.

— Знаеш, че при мен са в пълна безопасност, Стърм.

— Знам. — Рицарят се усмихна мрачно и погледна към застаналия на стълбите Райстлин. — Освен това винаги мога да разчитам на великия червей Катирпелиус, който ще ги защити, нали така, магьоснико?

Райстлин се изненада, че си е спомнил онзи момент в опожарения Солас, когато измами таласъмите, че мечът на Стърм е омагьосан. Та това бе почти благодарност! Райстлин се усмихна за миг.

— Да. Можеш да разчиташ на Червея. Не се бой, рицарю. Мечът ти е в безопасност, както и животът на онези, които сте поверили… ако изобщо нещо е в безопасност… Сбогом, приятели — прошепна той и странните му очи проблеснаха. — На някои от нас не им е писано да се видят повече в този свят! — Магьосникът се поклони, прибра полите на червената си роба и се изкачи по стълбите.

„Няма ли поне един път да се оттегли нормално, а не с гръм и трясък“ — помисли раздразнено Танис, но чу тропота на подкованите ботуши пред вратата на хана и припряно ги подкани.

— Тръгвайте! Дори и да е прав, в момента нищо не можем да сторим.

Останалите го погледнаха тревожно и неохотно се подчиниха. Карамон остана с изваден меч, докато всички не се прибраха в стаите си.

— Не се притеснявайте за нас — изпрати ги смутено той. — Ние ще се оправим. Ако не се върнете до довечера…

— Не ни търсете! — заповяда Танис, отгатнал мисълта му. Злокобното предсказание на Райстлин го бе разтревожило повече, отколкото си даваше вид. Познаваше го много отдавна и съзнаваше, че могъществото му расте, както растат и черните сенки, които го заобикалят. — Ако не се върнем, заведи останалите в Саутгейт.

Карамон кимна неохотно и се отправи към стълбите.

Оръжията подрънкваха на всяка крачка.

— Може да е само рутинна проверка — отбеляза припряно Стърм, който наблюдаваше стражите през прозореца на хана. — Ще ни разпитат и ще си отидат.

— Имам чувството, че идват да ни арестуват. Забеляза ли как всички се покриха? Но ще трябва да се задоволят само с някои от нас.

Охраната влезе в хана начело с началника на полицията. Стражът от градската стена също беше там.

— Това са те! — извика той и ги посочи. — Ето го рицаря, нали ви казах. С него са брадатият елф, джуджето, кендерът и елфският големец.

— Добре, добре — побърза да го прекъсне началникът. — Къде са останалите? — попита той и даде знак на стражите да насочат арбалетите си към тях. Не разбирам защо е всичко това? — Танис се опитваше да бъде спокоен. — Ние само минаваме през Тарсис. Така ли посрещате чужденците във вашия град?

— Тук чужденците не са добре дошли — отвърна началникът Погледът му се насочи към Стърм и той направо изръмжа.

— Особено тези от Соламния! Ако сте невинни, както твърдите сигурно няма да имате нищо против да отговорите на някои въпроси на Господаря и неговия съвет. Къде е останалата част от групата?

— Приятелите ми са изморени и си почиват. Пътуването ни беше дълго и изтощително. Не е нужно да ги безпокоите. Ние четиримата ще дойдем с вас и ще отговорим на въпросите на съвета.

— Петима — обади се Тас, но никой не му обърна внимание.

— Доведете ги всичките — нареди началникът на хората си. Двама стражи се запътиха към стълбите, но те изведнъж избухнаха в пламъци. Помещението се изпълни с дим. Всички хукнаха към вратата. Танис сграбчи Таселхоф, който наблюдаваше зрелището с широко отворени очи, и го извлече навън.

Полицейският началник надуваше неистово свирката си, стражите търчаха по улицата и създаваха още по-голяма паника. Но пламъците изгаснаха така бързо, както и избухнаха. Той прекрачи пребледнял вратата на хана. Танис надникна над рамото му и поклати глава. Нямаше и следа от дим — всичко беше абсолютно непокътнато. От горната част на стълбището се дочуваше съвсем слабо гласът на Райстлин. Началникът погледна натам и напевът утихна. Танис преглътна и си пое въздух. Предполагаше, че е не по-малко блед от полицая. Силата на Райст определено растеше…