Валентин Иванов: Търси се добър юнак

Преди да кацне, Змеят направи няколко кръгчета за да може Калиш да разгледа по-добре новите жилищни комплекси от панелни блокове на кокоши крака, Стария град с аристократичните му сламени колиби и кооперативните дворци в предградията. Мракът всеки миг се сгъстяваше, но ако човек напрегнеше очи, можеше да види това — онова.

— Какви са тези огньове долу?

— Улично осветление, дело на нашия изтъкнат алхимик Къх Пфу. Но понякога излизат от контрол и се налага пожарната команда да ги гаси с жива вода.

Пред вратата на заведението се беше разположил дрипав робот. До него стоеше ламаринена кутия с няколко медни монети на дъното. Той им се примоли:

— Дайте за грес, дайте за грес на бедния просяк!

— Не му се хващай на въдицата. — Прошепна в ухото на юнака най-лявата глава. — Той е мошенник. Дошъл е да живее в свободната от неволя зона само защото тук доходите се удостоверяват единствено с данъчна декларация. Иначе си е милионер. Този робот е притежател на контролния пакет на заводите за производство на роботи.

Мадам Спящата Красавица се оказа пищна дама, която прикриваше истинските си години с богато деколтирана розова рокля. Змеят галантно й целуна ръка с всяка от седемте си глави. При това я приветствуваше със сваляне на шапките полувидимки, които тутакси ставаха видими. Поздравленията бяха единственото предназначение на тези шапки, които си оставаха невидими през цялото време, докато стояха на нечия глава.

— Съдружнико, ти си истински кавалер!

— Радвам се да го чуя от вашите уста. Водя ви още един добър юнак. Малко е недоверчив, но то е от младостта. Иска да види нашите момичета.

Калиш мълчаливо се поклони на домакинята. Външно беше студен като комета в покрайнините на слънчевата система. Въведоха ги в уютен хол с мека мебел и дискретно осветление.

— Запознайте се: Отшелникът, който пише любовни стихове, нашият Дух — художник абстракционист. Читателят изпитател. От всички нас той има най-тежката професия — чете всички нови книги. А четвъртият джентълмен е Третият Глупак. Момичетата всеки миг ще бъдат готови да се присъединят към вас, господа.

Юнакът хвърли поглед наоколо и небрежно попита:

— Как върви бизнесът, мадам?

— Не се оплаквам. Децата са съзнателни и работят с желание. Е, от време на време идва по някое мамче да изнудва любимата си дъщеричка за пари, но това е в реда на нещата.

Калиш не успя да осъзнае до край смисъла на казаното, когато вратата се отвори и от нея изпърхаха две дузини красавици. Стаята се изпълни с благоухания и весел глъч. Докато юнакът се усети, едно от момичетата вече беше седнало в скута му и нежно го галеше по бузата.

— Как си, сладур?

За всеки случай Калиш си помисли още веднъж за неплатения телефон, преди да й отговори.

© 2003 Валентин Иванов

© 2003 Кирил Добрев

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/887]

Последна редакция: 2006-08-06 16:30:07

Краш — от крах и траш