Валентин Иванов - История с облаци

— Само че не заваля! Както се бяха струпали облаците над цялото село, тъй си и заминаха. Хлапакът му с хлапак се мъчи, напъва се, едва не умря. Лицето му беше като зрял домат и дишаше на пресескулки. После планинците разказваха, че при тях цяла седмица валяло. Младото магьосниче бързо разбра, че при нас няма да вирее, и на часа си замина. Само дечурлигата го изпрати до края на селото, но и те го дразнеха.

От прозореца на кулата си, Гадателят Аршал примижа към залязващото слънце и хвърли един поглед към облаците. Посланието, което прочете в тях не му хареса. Той сбръчи вежди.

— Да-а-а, ще трябва да ви поразместя малко, братлета.

Концентрира се и по тялото му премина тръпка. Лицето му почервеня, очите му изпъкнаха от орбитите си и облаците се поместиха. А върховете на тополите отново не потрепваха. Скоро гадателят се отпусна, дишането му се върна към нормалният си ритъм. Той огледа доволен небето и си каза, че вече е готов за сутрешното си предсказание.

По същото време Мастилницата извади от портфейла си три банкноти от по четвърт сребърник да си плати питието от сладки коренчета.

— Журналистите-теоретици наричат цялата тази история Планът на Архал, но то си е тяхна работа. Аз й викам…

© Валентин Иванов

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/888]

Последна редакция: 2006-08-06 15:30:53