Йохано - Приключението

Отиди на 101.

Анви реши, че е превъзбудена и най-доброто в момента е да отиде да поспи мъничко и след това да реши какво ще прави със съдбата си.

Анви бързо се унесе, защото сълзите й я бяха изтощили до край.

Будилникът на мобилния й телефон я стресна. Анви бързо скочи и натисна копчето, за да спре алармата.

Отпусна се в леглото и се замисли за най-близкото си бъдеще.

Ако все пак въпреки мъката решаваш, че Анви заминава, отиди на 21 21 Тя скочи решително, тръсна още веднъж главица и отсече: — Заминавам! Разбира се, че нямаше да се поддаде на връхлитащата я мъка. Все пак от дълго време живее с тази мечта, а и родителите й като че ли все пак щяха да са горди с нея. Анви стана и си направи още една чаша какао, а часа вече беше 06:35. След по-малко от час таксито вече щеше да я вози към летището. Баща й влезе в кухнята и каза: — Добро утро, Анви! — Добро утро, тате! Той си направи кафе и се осведоми за това как е прекарала нощта, но разбира се, че Анви го успокои, че тя е минала чудесно и че няма търпение да отиде в колежа. Баща й външно беше спокоен, но в душата му бушуваха букет от чувства. Той въздържа порива си да прегърне дъщеря си и да й каже, че просто не иска да заминава, тъй като трудно ще понесе нейната липса. Разбира се, слабост не биваше да се показва. Анви направи последни приготовления и си помисли за още една чаша какао, но реши, че е прекалено, и си сипа минерална вода от машината. Студената вода я ободри и тя се усмихна. В 07:30 ч. цялото семейство се настани в таксито, което след по-малко от половин час ги стовари пред зала заминаващи на аеропорта. Ако искаш Анви да изненада всички и да се откаже на аерогарата, отиди на 2 . Ако продължаваш да следиш малката авантюристка, отиди на 13 . Ако не можеш да решиш използвай зара. При 1, 3, 5 отиди на 2 . При 2, 4, 6 отиди на 13 . .

Ако твърдо Анви остава, отиди на 12.

Ако се колебаеш използвай зара. При 1, 2, 3 отиваш на 12. При 4, 5, 6 отиваш на 21 21 Тя скочи решително, тръсна още веднъж главица и отсече: — Заминавам! Разбира се, че нямаше да се поддаде на връхлитащата я мъка. Все пак от дълго време живее с тази мечта, а и родителите й като че ли все пак щяха да са горди с нея. Анви стана и си направи още една чаша какао, а часа вече беше 06:35. След по-малко от час таксито вече щеше да я вози към летището. Баща й влезе в кухнята и каза: — Добро утро, Анви! — Добро утро, тате! Той си направи кафе и се осведоми за това как е прекарала нощта, но разбира се, че Анви го успокои, че тя е минала чудесно и че няма търпение да отиде в колежа. Баща й външно беше спокоен, но в душата му бушуваха букет от чувства. Той въздържа порива си да прегърне дъщеря си и да й каже, че просто не иска да заминава, тъй като трудно ще понесе нейната липса. Разбира се, слабост не биваше да се показва. Анви направи последни приготовления и си помисли за още една чаша какао, но реши, че е прекалено, и си сипа минерална вода от машината. Студената вода я ободри и тя се усмихна. В 07:30 ч. цялото семейство се настани в таксито, което след по-малко от половин час ги стовари пред зала заминаващи на аеропорта. Ако искаш Анви да изненада всички и да се откаже на аерогарата, отиди на 2 . Ако продължаваш да следиш малката авантюристка, отиди на 13 . Ако не можеш да решиш използвай зара. При 1, 3, 5 отиди на 2 . При 2, 4, 6 отиди на 13 . .

Анви твърдо решава, че си остава у дома и никакви колежи не могат да я съблазнят.

Тя знаеше, че баща й доста време щеше да ходи като замаян, защото той възлагаше големи надежди на нейното бъдеще.

В крайна сметка в живота освен образование, работа и напрежение има и близки хора, които Анви реши да не изоставя.

Така приключва играта за теб, или поне в тази й версия. Следващия път Анви може да стигне и по-далеч от пределите на страната.

Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.

Сърчицето на Анви се сви. Тя знаеше, че след броени минути ще се раздели с най-близките си същества. Но тя също знаеше, че ако се поддаде на болката, ще провали всичките си надежди за обучение в чужбина. Заслужаваше ли си това, тя не знаеше, но единственият начин да научи е като отиде в колежа. Тя осъзна, че сестра й говори нещо:

— Искаш ли вода, Анви? Изглеждаш бледа.

— Не, добре съм.

Трябваше да издържи. След малко предстоеше най-тежкото, а именно раздялата. Но тя щеше да издържи.

Времето напредваше. Таткото на Анви й помогна за багажа, който беше чекиран и откаран в багажното отделение, а майка й не спираше със съветите: