Йохано - Приключението

При 2, 4 и 6 отиди на 21 21 Тя скочи решително, тръсна още веднъж главица и отсече: — Заминавам! Разбира се, че нямаше да се поддаде на връхлитащата я мъка. Все пак от дълго време живее с тази мечта, а и родителите й като че ли все пак щяха да са горди с нея. Анви стана и си направи още една чаша какао, а часа вече беше 06:35. След по-малко от час таксито вече щеше да я вози към летището. Баща й влезе в кухнята и каза: — Добро утро, Анви! — Добро утро, тате! Той си направи кафе и се осведоми за това как е прекарала нощта, но разбира се, че Анви го успокои, че тя е минала чудесно и че няма търпение да отиде в колежа. Баща й външно беше спокоен, но в душата му бушуваха букет от чувства. Той въздържа порива си да прегърне дъщеря си и да й каже, че просто не иска да заминава, тъй като трудно ще понесе нейната липса. Разбира се, слабост не биваше да се показва. Анви направи последни приготовления и си помисли за още една чаша какао, но реши, че е прекалено, и си сипа минерална вода от машината. Студената вода я ободри и тя се усмихна. В 07:30 ч. цялото семейство се настани в таксито, което след по-малко от половин час ги стовари пред зала заминаващи на аеропорта. Ако искаш Анви да изненада всички и да се откаже на аерогарата, отиди на 2 . Ако продължаваш да следиш малката авантюристка, отиди на 13 . Ако не можеш да решиш използвай зара. При 1, 3, 5 отиди на 2 . При 2, 4, 6 отиди на 13 . .

При калъч отиди на 11.

Анви рязко спря и пребледняла се олюля.

Майка й и баща й я подхванаха да не падне. Сестричката й изпищя.

— Анви, Анви какво става?

Анви смотолеви:

— Не искам, не искам да заминавам. Оставам си, моля ви!

Родителите й се спогледаха смаяно.

Баща й отпусна безпомощно ръце, но майка й твърдо я хвана, завъртя я и тръгнаха към спрелите таксита.

Отиди на 12.

Анви реши, че е абсолютно безполезно да се взира в нощната тъма, защото нищо не можеше да види. До нейния поглед достигаха единствено светлините на звездите. Островчето внезапно се разклати от нов силен удар. Анви реши, че каквото има да става, то ще стане и ако морското чудовище ще я изяжда, то тя реши, че е по-добре да отиде отпочинала в търбуха на звяра.

Отиди на 49.

Анви решава, че по-добре е за момента да не се разделя с ръчния си багаж, тъй като може нещо да й потрябва от чантата, в която имаше толкова много неща.

А и всички флакони с инсулин бяха там. Там се намираха и всички консумативи за инсулиновата помпа и за трансмитера, чрез който Анви следеше стойностите на кръвната си захар.

Отиди на 14.

Анви рязко се оттласна от облегалката и скочи на пътеката непосредствено преди изхода. Нечия ръка я сграбчи и я запокити настрани. Тя се удари лошо, но успя да погледне. Някакъв човек с обезумяло лице се опитваше да излезе през изхода, но нещо не беше както трябва. Едва сега Анви видя, че човекът има проблем с единия си крак. Явно той беше или счупен, или сериозно навехнат. Анви въпреки ужаса си започна да пълзи към него, за да му помогне, тя по природа си беше много състрадателна и вече беше забравила грубостта на човека. Тряс! И самолета се наклони още в обратната на Анви посока, а човекът се търкулна обратно в търбуха на летящата птица. Анви едва се закрепи, но с пределни усилия успя да се изправи и стъпи на прага. Въздушната струя за малко щеше да я изхвърли като катапулт, но тя се задържа. След това видя пързалката, която сочеше към разярения океан. Там вълните бяха високи като планини. Анви затвори очи и си каза, че това е края, защото нямаше как да оцелее при това вълнение.

Ако искаш Анви въпреки страха и опасността да се спусне по пързалката, отиди на 99.

Ако не искаш Анви да скочи в океана, отиди на 57.

А ако се колебаеш използвай зара. При 1 отиди на 57, а при всеки друг резултат отиди на 99.

Анви реши да не се връща на своя остров и това беше фатална грешка. Тъй като по-късно се появи кит, който подгони акулата, която пък от своя страна се опита да се скрие при скалите. Там връхлетя върху Анви, а тя нямаше къде вече да се крие. Следващия път добре си помисли дали да напускаш относително сигурното островче!

Играта в тази си версия беше дотук за теб. Опитай пак!

Анви реши, че най-добре е да се изкатери нагоре. Тя се затича първоначално бързо и лесно, като зад нея се сипеха множество малки и по-големи камъни. Тя чуваше преследвачите, които не бяха далеч от нея. Теренът ставаше все по-наклонен, а малките камъни можеха да й изиграят лоша шега. Тя можеше да се подхлъзне на някое камъче и да се търколи през глава право в ръцете на своите гонители. На едно място имаше неголяма купчина от камъни, хрумна й, че би било хубаво да се опита да забави хората зад нея. Тя скочи зад купчината и с рамене успя да я блъсне надолу. Стотици малки, средни, а и няколко големи камъни полетяха право върху главите на туземците. Крясъците долетели до ушите й я осведомиха, че нейното решение е било абсолютно правилно. Тя успя да си осигури малко време, което се надяваше, че ще й стигне да се добере до края на пътеката. А в този край тя забеляза вход в скалата. Бързо напредваше и стигна до входа. Тя стъпи на прага и се обърна. Видя, че преследвачите бързо приближаваха.