Йохано - Приключението

Училището беше страхотно или поне на снимките изглеждаше така. Всеки ученик имаше самостоятелна стаичка с легло, бюро и мивка. Кампусът на колежа разполагаше с плувен басейн, сауна, фитнес, тенис корт, гимнастически салон и въобще всичко нужно за един учащ да релаксира в свободното си време.

Анви сънуваше, че плува, а в следващия момент играеше тенис, от корта внезапно се озова на учебната банка, след това се сепна и се събуди. Погледна часовника на мобилния си телефон, показваше 05:11 ч. Ясно беше, че повече няма да може да мигне. Тя стана, изми се, постави нов флакон инсулин в инсулиновата помпа. Анви отскоро притежаваше инсулинова помпа, която щеше да ползва зад граница. Започна да се облича. Баща й каза предната вечер, че таксито ще дойде в 07:30 ч. да ги вземе. Цялото семейство щяха да я изпратят на аерогарата, която се намираше на не повече от 30 мин. с кола от тяхното жилище. Анви отиде в кухнята и си направи какао. Подпря се на кухненската маса и сините й очи се наляха със сълзи. Тя тръсна хубавата си коса и си каза:

— Няма пък! Няма да плача, към това съм се стремяла толкова години. А и татко ще остане разочарован, ако се откажа в последния момент. Но мама? На мама й е много мъчно, че отивам. Какво да правя?

Анви не успя да задържи сълзите си зад миглите и те се промушиха и започнаха да падат тежко на масата.

Ако искаш Анви да се откаже от пътуването, отиди на 51 51 Анви се разтърси в неудържими ридания. Тя не можеше да напусне дома си и най-близките си хора. Опита се да спре сълзите си, но неуспешно. В този момент в кухнята влезе майка й. — Защо плачеш, Анви? Какво става? Анви подскочи, тъй като майка й я изненада. Но все пак тя успя да промълви плачейки: — Мамо, аз не мога да замина, не мога да се разделя с вас. — Успокой се пиленцето ми — каза майка й — оставаш си у дома. — А тате? — Остави го баща ти, с неговите грандомански мечти. За мен е по-важно детето ми да се чувства добре. След като не искаш, няма да ходиш. — Майката пое ангажимента да се оправи с главата на семейството и изпрати Анви в леглото. Анви си легна, а майка й си направи кафе и зае нейното място на кухненската маса. Сценарият започна да се повтаря, но сега главната героиня беше майката и нейните сълзи се ронеха по масата. Майката се чудеше дали решението да остави Анви у дома е правилно или не. — В крайна сметка и в родината има достатъчно перспектива за развитие — каза си майката. Но сама не вярваше на своите успокоения. Все пак бяха положили значителни усилия за това Анви да се подготви и сега да имаше уникалния шанс да отиде в наистина елитен колеж. Ако все пак в последния момент решаваш, че Анви заминава, отиди на 21 . Ако твърдо Анви си остава, отиди на 12 . Ако се колебаеш използвай зара. При 1, 2, 3 отиваш на 12 . При 4, 5, 6 отиваш на 21 . .

Ако искаш Анви да тръгне за колежа, отиди на 21 21 Тя скочи решително, тръсна още веднъж главица и отсече: — Заминавам! Разбира се, че нямаше да се поддаде на връхлитащата я мъка. Все пак от дълго време живее с тази мечта, а и родителите й като че ли все пак щяха да са горди с нея. Анви стана и си направи още една чаша какао, а часа вече беше 06:35. След по-малко от час таксито вече щеше да я вози към летището. Баща й влезе в кухнята и каза: — Добро утро, Анви! — Добро утро, тате! Той си направи кафе и се осведоми за това как е прекарала нощта, но разбира се, че Анви го успокои, че тя е минала чудесно и че няма търпение да отиде в колежа. Баща й външно беше спокоен, но в душата му бушуваха букет от чувства. Той въздържа порива си да прегърне дъщеря си и да й каже, че просто не иска да заминава, тъй като трудно ще понесе нейната липса. Разбира се, слабост не биваше да се показва. Анви направи последни приготовления и си помисли за още една чаша какао, но реши, че е прекалено, и си сипа минерална вода от машината. Студената вода я ободри и тя се усмихна. В 07:30 ч. цялото семейство се настани в таксито, което след по-малко от половин час ги стовари пред зала заминаващи на аеропорта. Ако искаш Анви да изненада всички и да се откаже на аерогарата, отиди на 2 . Ако продължаваш да следиш малката авантюристка, отиди на 13 . Ако не можеш да решиш използвай зара. При 1, 3, 5 отиди на 2 . При 2, 4, 6 отиди на 13 . .

А ако искаш Анви да се върне в леглото и да поспи още малко, отиди на 11.

Ако не можеш да вземеш решение, използвай зара.

При 1, 3 и 5 отиди на 51 51 Анви се разтърси в неудържими ридания. Тя не можеше да напусне дома си и най-близките си хора. Опита се да спре сълзите си, но неуспешно. В този момент в кухнята влезе майка й. — Защо плачеш, Анви? Какво става? Анви подскочи, тъй като майка й я изненада. Но все пак тя успя да промълви плачейки: — Мамо, аз не мога да замина, не мога да се разделя с вас. — Успокой се пиленцето ми — каза майка й — оставаш си у дома. — А тате? — Остави го баща ти, с неговите грандомански мечти. За мен е по-важно детето ми да се чувства добре. След като не искаш, няма да ходиш. — Майката пое ангажимента да се оправи с главата на семейството и изпрати Анви в леглото. Анви си легна, а майка й си направи кафе и зае нейното място на кухненската маса. Сценарият започна да се повтаря, но сега главната героиня беше майката и нейните сълзи се ронеха по масата. Майката се чудеше дали решението да остави Анви у дома е правилно или не. — В крайна сметка и в родината има достатъчно перспектива за развитие — каза си майката. Но сама не вярваше на своите успокоения. Все пак бяха положили значителни усилия за това Анви да се подготви и сега да имаше уникалния шанс да отиде в наистина елитен колеж. Ако все пак в последния момент решаваш, че Анви заминава, отиди на 21 . Ако твърдо Анви си остава, отиди на 12 . Ако се колебаеш използвай зара. При 1, 2, 3 отиваш на 12 . При 4, 5, 6 отиваш на 21 . .