Ейджи Йошикава: Тайко

Нобуо се засмя ведро и безметежно, а Хидейоши кимна на няколко пъти, сякаш държи дете на коленете си.

— Да, да. Допускам, че тази безсмислена война ви е уморила, господарю. Обаче, знаете ли, още остават някои трудности.

— Какво имате предвид, Хидейоши?

— Ако оставим нещата с господаря Иеясу така, както са сега, той може да ни създаде известни неприятности.

— Наистина ли? Но той прати тук едни от служителите си с поздравления.

— Иеясу със сигурност не би се противил на вашата воля.

— Е, естествено.

— Значи първо вие ще трябва да кажете нещо. Вътрешно господарят Токугава явно иска да сключи с мен мир, но ако сам даде почина, това ще му струва загуба на достойнство. Сега вече няма причина да спори с мене и това го поставя в доста объркано положение. Защо не му помогнете да излезе от затруднението?

Между синовете на известни семейства има много, които са доста себични, явно понеже живеят под впечатлението, че всичко наоколо им съществува само заради тях. Те никога не биха си и помислили да направят нещо заради някого другиго. Сега обаче, след като Хидейоши разговаря с него по този начин, дори Нобуо успя да се реши на една малка жертва от своя страна.

Така след няколко дни той излезе с предложението да посредничи между Хидейоши и Иеясу. Това бе и без друго негово естествено задължение, но той и не бе помислял да го поеме, преди да му бъде предложено от Хидейоши.

— Ако се съгласи на предложението ни, ние ще му простим, че вдигна оръжие за война.

Хидейоши сега се представяше за победител, но въпреки това искаше да постави условията за мира чрез устата на Нобуо.

Те бяха следните: Синът на Иеясу, Огимару, трябваше да бъде осиновен от Хидейоши, а тези на Кадзумаса — Кацучийо — и на Хонда — Сенчийо — да бъдат предадени за заложници.

Вън от това Хидейоши не настояваше за никакви други промени, освен преотстъпването на земите, които получи преди от Нобуо, разрушаването на укрепленията и спазването на досегашното положение на рода Токугава.

— В душата си пазя негодувание срещу господаря Иеясу, което няма да се разсее лесно, но заради вашата чест ще мога да го понеса. След като сте решили да поемете тази задача върху себе си, няма да е добре за вас да се обременявате с нея прекалено дълго. Защо веднага не пратите вестоносец в Окадзаки?

След тези указания Нобуо още на същия ден изпроводи двама от своите старши служители в крепостта при Иеясу.

Условията надали можеха да се нарекат тежки, но щом ги узна, дори Иеясу се видя принуден да впрегне цялото си търпение.

Макар за Огимару да се казваше, че ще бъде осиновен, всъщност той щеше да е просто заложник. Това да прати в Осака синовете на свои старши служители пък беше все едно да признае, че е претърпял поражение. Макар служителите му да се стреснаха от чутото, Иеясу се принуди да запази спокойствие, за да не наруши това в цяла Окадзаки.

— Приемам условията и ви моля да си погрижите за уреждането на договора — обърна се той към пратениците.

Двамата на няколко пъти пропътуваха от Кувана до Окадзаки и обратно. Накрая, на двадесет и първо число от единадесетия месец, Томита Томонобу и Цуда Нобукацу пристигнаха при Иеясу, за да подпишат мирния договор.

На дванадесетия ден от дванадесетия месец синът на Иеясу бе пратен в Осака. Тези на Кадзумаса и Хонда тръгнаха заедно с него. Войниците, които изпращаха тримата заложници, стояха подредени от двете страня на улицата и плачеха. Това бе окончателният завършек на сраженията при връх Комаки — онези сражения, които на времето разтърсиха цялата страна с последствията си.

На четиринадесети, към края на годината, Нобуо пристигна в Окадзаки и остана там до двадесет и първи. Иеясу не му каза и една неприятна дума. Десет дни той оказваше гостоприемство на този добродушен младеж, чието бъдеще бе толкова ясно и накрая го изпроводи обратно у дома.

Единадесетата година на Теншо наближи края си и хората я изпращаха със смесени чувства. Със сигурност всички имаха усещането, че светът около тях се е променил. От смъртта на Нобунага в десетата година на Теншо бяха минали само осемнадесет месеца. Изненадващото бе, че такива големи промени в страната настъпиха толкова скоро.

Хидейоши бързо се оказа наследник на високото положение, известността и призванието на Нобунага. Всъщност, неговият широк поглед върху нещата напълно съответстваше на времената и помогна в управлението и обществото да настъпят малки, но решаващи промени.