Ейджи Йошикава: Тайко

За Хидейоши бе основна истина, че каквито и преговори да води, отстъпките при тях са далеч за предпочитане пред загубите от една война. От друга страна, той вече бе изпробвал всички други възможности — пряк сблъсък при Комаки, опит за военна хитрост и накрая просто заплахи с оръжие — и сега се убеждаваше, че няма съвършено никаква полза от това да се воюва с Иеясу. Трябва да опита някакъв друг подход.

Срещата с Нобуо на следващия ден бе плод тъкмо на такива съображения и предвиждания.

Хидейоши стана рано, погледна към небето и отбеляза:

— Времето е точно каквото трябва.

Есенните облаци предната вечер му бяха създали известно безпокойство — ако се случеше през деня да е ветровито или дъждовно, хората на Нобуо можеха да поискат да се промени времето или мястото и това да събуди подозрения у Токугава. Хидейоши заспа, загрижен колко неприятно може да се окаже това, но тази сутрин вятърът бе разнесъл облаците и небето бе по-ясно от обикновеното за това време на годината. Хидейоши прие това като добър знак и като си пожела успех, се качи на седлото и напусна стана при Навабу.

Придружаваха го само няколко старши служители и оръженосци, както и двамата предишни пратеници — Томита и Цуда. Щом групата най-сетне прекоси река Мацуда обаче, се разбра, че Хидейоши е взел все пак предпазни мерки и предишната нощ е накарал в тръстиките и селските къщи покрай пътя да се скрият войници. Господарят бъбреше безгрижно със своите спътници, сякаш не забелязва тази охрана и накрая слезе от седлото при река Яда, близо до западните покрайнини на Кувана.

— Тук ли ще изчакаме да дойде господарят Нобуо? — попита и седна на походното си столче, за да разгледа по-спокойно околността.

Не след дълго пристигна Нобуо, придружаван от група свои служители на коне. Той вече бе забелязал чакащите го на речния бряг и сега започна да се съвещава с военачалниците от двете си страни, вперил поглед в Хидейоши. Спря коня си в далечината и слезе от него, явно все още притеснен от нещо.

Тълпата воини, които го придружаваха, се отдръпнаха настрана. Нобуо застана в средата им и тръгна към Хидейоши. Беше облечен в най-пищните възможни доспехи.

Хидейоши. Пред него бе човекът, когото само до вчера чернеха пред цялата страна като най-лошия убиец и неблагодарник. Това бе врагът, чиито престъпления двамата с Иеясу така старателно бяха изреждали. Макар да прие предложението на своя неприятел и сега да се готвеше да се срещне с него, Нобуо не успяваше да се почувства спокоен. Какви ли са скритите намерения на човека насреща му?

Щом зърна Нобуо да се приближава тържествено, Хидейоши стана от походното си столче и съвсем сам тръгна бързо към него.

— А, господарю Нобуо!

Махаше с две ръце, сякаш срещата е съвсем непреднамерена и неочаквана.

Нобуо остана изненадан, а служителите наоколо му, накичени с доспехи и копия, просто зинаха от изумление.

Но това не беше най-неочакваното. Сега Хидейоши коленичи в краката на сина на Нобунага и после се просна по очи така, че лицето му едва не се допря до сламените сандали на другия.

Взе ръката на вцепенения Нобуо и заговори:

— Нямаше и ден през тази година, господарю, когато да не съм чакал с нетърпение да се срещна с вас. Преди всичко останало, извънредно съм радостен да ви видя в добро здраве. Какъв ли зъл дух би могъл да затъмни разсъдъка ви, господарю мой, и да ни накара да влезем в бой помежду си? От този ден нататък вие, досущ както преди, ще сте мой повелител.

— Моля ви, Хидейоши, станете. Вашето разкаяние така ме трогва, че не знам какво да кажа. Вината беше и на двама ни. Но моля ви, станете.

Нобуо дръпна нагоре ръката, която бе хванал Хидейоши, за да го накара да стане.

Срещата на двамата на единадесетия ден от единадесетия месец премина гладко и бе постигнато споразумение за мир. Без съмнение, щеше да е редно Нобуо да се посъветва с Иеясу и преди да влезе в съглашение с Хидейоши, да получи съгласието му. Той обаче побърза да се възползва от неочакваната възможност и веднага сключи отделен мир.

Простата истина бе, че оръжието, с което досега си служеше Иеясу, сега му бе отнето иззад гърба от Хидейоши. Всъщност, излъганият бе Нобуо.

Човек лесно може да си представи какви мили думи използваше господарят на Осака, за да спечели благоразположението на своя довчерашен противник. През всичките години на службата си Хидейоши съвсем рядко бе разгневявал бащата, Нобунага, така че трябва да му е било лесно сега да укроти сина. Условията на мирното споразумение, както бяха изложени предварително от двамата пратеници, обаче не бяха нито леки, нито приятни.