Ейджи Йошикава: Тайко

— Сегашното положение накърнява достойнството на Негово Височество и ни прави за посмешище. Това е обида и за духа на нашите другари, които паднаха при Комаки и Нагакуте.

— Тяхната смърт се обезсмисля. Не виждам защо ние, живите, трябва спокойно да понасяме такива тежки обиди. Какво ли е решил нашият господар?

— Цяла сутрин остана в покоите си. Свика старшите служители на съвет и изглежда е говорил с тях до вечерта.

— А дали някой ще може да предаде какво мислим и ние?

— Точно така. Кой ще е подходящ за това?

Всички се спогледаха.

— Ще отидете ли вие, Ии? Вие също трябва да сте с него, Хонда.

Хонда и Ии тъкмо се канеха да излязат от стаята като представители на всички присъстващи, когато един слуга се появи, за да ги извести за следното:

— Току-що пристигнаха двама пратеници на господаря Нобуо.

— Какво?! Пратеници от Нагашима ли?

Възмущението на мъжете отново се разгоря.

Посланиците обаче бяха вече влезли в голямата стая за приеми и най-вероятно стояха изправени пред Иеясу. Хората се зауспокояваха взаимно, че сега така или иначе ще разберат намеренията на своя господар и решиха да изчакат изхода от срещата.

Пратениците на Нобуо бяха неговият чичо Ода Нобутеру и Икома Хачиемон. Както можеше да се очаква, те застанаха пред Иеясу с голямо неудобство, а още по-трудно им беше да обяснят подбудите на своя повелител за постъпката му. Чакаха в стаята, посърнали от самата мисъл за срещата.

Скоро Иеясу се появи с един от оръженосците си. Беше облечен в кимоно, не носеше доспехи и изглеждаше в добро настроение.

Седна на една възглавница и каза:

— Чух, че господарят Нобуо сключил мир с Хидейоши.

Двамата пратеници се проснаха по очи и без дори да посмеят да вдигнат глава, отвърнаха утвърдително.

— Неочакваните мирни преговори с господаря Хидейоши — започна Нобутеру, — трябва да си били неприятна изненада за вашия род и ние проявяваме пълно разбиране към вашите мисли сега, но уверяваме ви, Негово Височество много задълбочено обмисли настоящото положение и…

— Разбирам — прекъсна го Иеясу. — Няма нужда от дълги обяснения.

— Подробностите са изцяло изложени в това писмо, така че, ако бихте желали да го прочетете…

— Ще го погледна по-късно.

— Единственото, което наскърбява Негово Височество, е мисълта, че вие може да сте сърдит — обади се Хачиемон.

— Е, хайде сега. Това не си заслужава да го тревожи. От самото начало тази война нямаше нищо общо с моите желания и намерения.

— Напълно ви разбираме.

— При това положение аз продължавам да се надявам на благоденствието на господаря Нобуо.

— За Негово Височество ще е облекчение да узнае това.

— Наредил съм да ви поднесат нещо за ядене в една от съседните стаи. Най-радостното от всичко е, че тази война завърши толкова бързо. Преди да си тръгнете оттук, спокойно се наобядвайте.

Като чуха за всичко дотук, служителите на Иеясу направо побесняха.

— Негово Височество сигурно има някакви скрити намерения. Как иначе би могъл толкова лесно да приеме този чудовищен съюз между господаря Нобуо и Хидейоши?

През това време Ии и Хонда отидоха при старшите служители, за да ги осведомят за мнението на останалите.

— Писар! — провикна се Иеясу.

След като се срещна в залата с пратениците на Нобуо, той се върна в покоите си и известно време остана да седи сам. Сега гласът му изкънтя наоколо.

Писарят донесе една мастилница и зачака, какво ще му издиктува господарят.

— Искам да пратите писма с поздравления на господарите Нобуо и Хидейоши.

Докато диктуваше писмата, Иеясу се обърна настрани и притвори очи. Обмисляше изреченията, но и сякаш преглъщаше мисли, подобни на парчета разтопена стомана.

След като свърши с двете писма, даде заповед на едни от служителите да повика Ишикава Кадзумаса.

Писарят остави двете писма пред Иеясу, поклони се и си тръгна. В същото време един от приближените служители влезе със свещ в ръка и тихо запали двете лампи.

Слънцето вече беше залязло. Иеясу погледна към лампите и му се стори, че този ден е бил необикновено къс. Запита се дали това не е, понеже въпреки цялото напрежение на работата чувства сърцето си празно.

Сякаш някъде отдалеч, до него достигна шумът от внимателното отваряне на плъзгаща се врата.

Кадзумаса, без доспехи, също като господаря си, стоеше в поклон на прага. Почти никой от воините на рода още не бе свалил бронята си. Въпреки това Кадзумаса забеляза, че от сутринта Иеясу е облечен само в кимоно и бързо смени и своите дрехи.