Ейджи Йошикава - Тайко

Чувствата на служителите избухнаха в шумни възражения — тъкмо онези, които стигнаха до ушите на Иеясу, макар той да беше доста надалеч. Сега един оръженосец забърза по коридора към хората.

— Господарят ви вика! — обяви той.

Изненадани, мъжете се спогледаха объркано. По израженията на лицата на упоритите Хонда и Ии обаче личеше, че желаят тъкмо такава възможност да се срещнат с Иеясу. Подканиха Сакай Тадацугу и останалите да вървят и тръгнаха в редица към стаята за приеми.

Скоро залата бе претъпкана със самураи в пълно бойно снаряжение.

Вниманието на всички бе приковано върху Иеясу. До него седеше Кадзумаса, след това се беше разположил Тадацугу, а зад тях — всички най-важни хора в рода Токугава.

Иеясу понечи да каже нещо, но вместо това внезапно се обърна към местата по-долу и забеляза:

— Хората най-открая са може би малко далеч. Гласът ми не е много силен — приближете се повече.

Всички се скупчиха по-плътно заедно и тези от най-страничните места дори застанаха покрай Иеясу.

— Вчера господарят Нобуо е сключил мир с Хидейоши — започна той. — Утре сутринта мислех да уведомя за това целия род, но вие явно сте научили новината и тя ви е създала доста тревоги. Моля да ми простите. Не съм се опитвал да скрия нищо от вас.

Главите на всички клюмнаха.

— Моя беше грешката да събера войска в отговор на молбата на господаря Нобуо. Пак моя е вината толкова верни служители да загинат в сраженията при връх Комаки и Нагакуте. И още, това че господарят Нобуо сега си стиска ръцете с Хидейоши и обезсмисля толкова ваши усилия и жертви, пак не е негова вина. То по-скоро се дължи на моята собствена непредвидливост и липса на опит. Вие всички проявихте в този случай голяма и безкористна откровеност. Като ваш господар просто не мога да намеря думи, с които да ви се извиня. Моля да ми простите.

Всички мълчаха с наведени глави и никой не поглеждаше Иеясу в лицето. Тръпки на ридание преминаха по раменете на служителите.

— Няма какво да направим. Моля ви да понесете и това. Нека решимостта ви не намалява — ще дойде и нашият ден.

След като бяха седнали, нито Ии, нито Хонда не пророниха и дума. И двамата всъщност бяха извадили кърпички и бършеха обърнатите си настрани лица.

— За нас това е все пак радост. Войната свършва и утре се връщаме в Окадзаки. Всички вие скоро трябва също да се упътите за дома, за да видите лицата на жените и децата си — завърши Иеясу и също посегна към кърпата си.

На следващия ден, тринадесетия от месеца, той се оттегли от крепостта Кийосу с по-голямата част от войската на Токугава и се върна в Окадзаки в Микава. На сутринта същия ден Ишикава Кадзумаса тръгна заедно със Сакай Тадацугу за Кувана. След като се срещна с Нобуо, той отиде да види Хидейоши в Навабу. Предаде тържествените поздравления от Иеясу, връчи писмото и се оттегли. След като Кадзумаса бе излязъл, Хидейоши обиколи с поглед хората наоколо си.

— Погледнете — каза. — Това напълно подхожда на Иеясу. Никой друг не би успял да преглътне такъв тежък удар, все едно че е просто горещ чай.

Хидейоши бе този, който образно казано, поднесе на Иеясу да пие разтопено желязо и сега той много добре разбираше чувствата му. Поставяше себе си на мястото на своя противник и се питаше, дали би могъл да приеме нещата толкова спокойно.

През това време най-доволен от себе си беше като че ли Нобуо. След срещата при Ядагавара той се превърна в съвършена играчка на Хидейоши. Каквото и да станеше, бързаше да се запита:

— Какво ли ще каже за това Хидейоши?

Точно както преди се уповаваше на Иеясу, сега винаги внимаваше за отговора на Хидейоши на всяко негово действие.

Ето защо не се поколеба да изпълни незабавно условията, които господарят на Осака му постави в мирния договор. Без възражение отстъпи части от земите си, прати заложници и даде писмени обещания.

Чак сега Хидейоши си поотдъхна. Въпреки това реши, че войската трябва да остане в Навабу до следващата година, прати вестоносец при хората, които го заместваха в Осака и се приготви да посрещне зимата на бойното поле.

Без съмнение, от самото начало причина за загрижеността на Хидейоши бе Иеясу, а не Нобуо. След като още не беше приключил спора си с него, не можеше да се каже и че положението е овладяно напълно. Един ден посети крепостта Кувана и след като говори с Нобуо по различни други въпроси, попита:

— Как се чувствате в последно време?

— В отлично здраве! И сигурен съм, това е, понеже нямам неприятни мисли. Възстанових се от изтощението на бойното поле и сега умът ми е съвсем спокоен.