Ейджи Йошикава - Тайко

— Такова държание е непростимо — повтори той. — Никога досега не съм търпял поражение и не съм показвал гръб на противника. Но сега…

Навън притъмня и тревогата на Кацуие премина в примирение.

Не прати при Генба никого повече.

Още същия ден, двадесетия от месеца, в Часа на коня, Хиденага прати известие в стана на Хидейоши при Огаки.

Днес сутринта един осемхиляден отряд на Сакума е навлязъл по планинските пътища дълбоко в наша земя.

От Киномото до Огаки имаше тринадесет часа път пеш. Дори за ездач, вестоносецът се оказа удивително бърз.

Хидейоши тъкмо се беше върнал от брега на река Року, където отиде да види докъде се е качила водата. През последните няколко дни в Мино имаше проливни дъждове и течащите между Огаки и Гифу реки Гото и Року бяха придошли.

Първоначално замисълът предвиждаше общо нападение над крепостта Гифу на деветнадесети, но валежите и придошлата вода попречиха на Хидейоши и този ден нямаше изглед да им се удаде да пресекат реката. Вече от два дни чакаха възможност да продължат напред.

Хидейоши получи бързото известие, още преди да е влязъл в лагера и го прочете на седлото. След като благодари на пратеника, той се върна в шатрата си без видим признак на вълнение.

— Ще ми направите ли чаша чай, Юко? — помоли.

Тъкмо когато допиваше чая, пристигна втори вестоносец.

Войска от дванадесет хиляди души начело с господаря Кацуие тръгна от Кицунедзака в посока връх Хигашино.

Хидейоши се премести на походното столче, повика при себе си началниците на войската и им каза само:

— Току-що пристигна бърза вест от Хиденага.

След това им прочете със спокоен глас какво пише. Пълководците изглеждаха стреснати.

Третото по ред известие беше от Хори Кютаро, който с подробности разказваше за храбрата битка и за гибелта на Накагава. Ставаше дума и за загубата на Ивасаки заради отстъплението на Такаяма. Щом узна, че Накагава е паднал в сражението, Хидейоши притвори за миг очи. Печал завладя военачалниците. Всички впериха погледи в Хидейоши, сякаш по лицето му се опитваха да отгатнат как ще се справи с това опасно положение.

— Смъртта на Себей е голяма загуба — каза господарят, — но той не загина напразно. — Повиши малко глас: — Запазете присъствие на духа и така ще уважите духа на Себей. Небето все по-ясно предвещава, че ни очаква голяма победа. Кацуие се беше затворил в планинската си твърдина, откъснат от света и объркан по кой път да поеме. Сега напуска укреплението, което за него беше станало затвор и дръзко разполага своите отряди на бойното поле. Но съдбата не е вече на негова страна. Преди дори това копеле да се е разположило на лагер, ще сме в състояние направо да го пометем от лицето на земята. Дойде времето големите ни желания да се сбъднат и да влезем в решаваща за страната битка! Това време е сега и нито един от вас не трябва да го пропусне!

Думите на Хидейоши отведнъж превърнаха мрачната новина в повод за радост.

— Победата е наша! — заяви той.

После, без да губи време, се зае да раздава нареждания. Всеки от военачалниците, след като получеше заповед, незабавно се сбогуваше и почти политаше към лагера на своите отряди.

Допреди малко притиснати от тревожното усещане за опасност, хората сега с нетърпение чакаха да бъдат извикани по име, за да узнаят какво ще е тяхното участие в битката.

Накрая почти всички, освен личните служители и оръженосците на Хидейоши, се оттеглиха, за да се подготвят за поход. Двама местни военни обаче — Уджиие Хироюки и Инаба Итецу — заедно с Хорио Мосуке, който беше лично подчинен на Хидейоши, оставаха без нареждания.

С вид, сякаш едва се владее, Уджиие излезе напред и каза:

— Мога ли да помоля да ми окажете честта, господарю, също да подготвя отрядите си, за да ви придружа?

— Не, от вас ще искам да останете в Огаки. Трябва някой да държи под око Гифу.

После Хидейоши се обърна към Мосуке:

— Останете и вие тук.

Дал последните си заповеди, Хидейоши излезе от шатрата. Повика своя оръженосец и го попита:

— Какво стана с вестоносците, за които споменах пред малко? Готови ли са?

— Да, господарю! Чакат нареждания от вас.

Момчето бързо изтича настрани и се върна с петдесет бързи бегачи.

Хидейоши се обърна направо към мъжете:

— Днешният ден не може да се сравни с никой друг живота ни. Голямо щастие за вас е, че сте избрани за вестоносци в такъв ден.

Продължи със заповеди към всекиго поотделно: