Ейджи Йошикава - Тайко

— Щом така казвате — добре, господарю. Ще съобщя на господаря Кацуие за вашето решение.

Досей бързешком се сбогува. Когато се върна в шатрата си, Генба бързо издаде заповеди. Един от отрядите си прати на връх Ивасаки, няколко на брой малки разузнавателни групи — при Минегамине и в околността на Канондзака, между Шидзугатаке и връх Оива.

Скоро след това някой съобщи:

— Господарят Джоемон току-що пристига с нареждания от главния лагер в Кицуне.

Този път пратеникът не идваше просто за да говори с Генба и да му предаде какво мисли Кацуие. Вместо това се появи направо с военни заповеди, които изискваха от отрядите да се оттеглят. Генба мълчаливо изслуша всичко, но както и преди, отговорът му не даде изглед, че ще се подчини.

— Вече са ме натоварили да предвождам нападение в тила на врага. Да се подчиня сега на тази заповед ще значи да пропусна заключителния удар, при условие че досега сме имали само успехи. Бих искал да си запазя правото само на още една стъпка.

Така Генба нито последва съвета на чичо си, нито пък се подчини на неговата изрична заповед като главнокомандващ. Упорството му и на двата пъти надделя. Дори и Джоемон, избран лично от Кацуие да дойде при него, не можеше сега да надделее над неговата твърдост.

— Няма какво повече да ви кажа — заяви той и изми ръцете си от отговорност.

Последните думи бяха придружени с израз на възмущение и обида.

— Не мога да си представя какво ще си помисли господарят Кацуие, но ще му предам вашия отговор.

И Джоемон незабавно си тръгна, без да каже нищо повече. Препусна назад също така бързо, както и бе пристигнал.

Когато се появи четвъртият поред пратеник, слънцето вече помръкваше в небето на запад. Старият воин Ота Кураносуке беше отдавнашен служител и личен приближен на Кацуие. Говори дълго. Стана дума не толкова за самата заповед, колкото за отношенията между чичо и племенник и човекът направи всичко по силите си, за да смекчи младежката упоритост на Генба.

— Вижте. Разбирам вашата решителност, но от всички хора в рода господарят Кацуие най-много цени вас и тъкмо затова се тревожи сега толкова. Точно сега, след като нанесохте такова поражение на врага, ще сме в състояние да заздравим собствената си позиция. Така, с още няколко подобни победи, стъпка по стъпка ще овладяваме слабите места на противника. Такъв е нашият общ замисъл за водене на войната, така ще можем да поставим цялата страна под властта си. Чуйте ме, господарю Генба — трябва да спрете дотук.

— Пътят след залез-слънце става опасен. Върнете се, докато е още видело.

— А вие няма да дойдете с мен, така ли?

— За какво говорите?

— Нека чуя вашето решение.

— Аз по начало не смятах да го променям.

Уморен, старият служител си тръгна.

Пристигна пети човек от лагера на Кацуие.

Генба ставаше все по-непоколебим. Стигнал е дотук и няма намерение да се връща. Отказа да се срещне с пратеника, при все че не ставаше дума за някой маловажен служител. Този ден при него идваха все издигнати хора, но петият сега по ред се ползваше с особено голяма тежест между приближените на Кацуие.

— Знам, че предишните пратеници не постигнаха успех, но сега господарят Кацуие пожела дори да дойде дотук лично. Ние, приближените служители, го убедихме да остане в лагера и сега, при все че съм тъй недостоен, аз идвам да го заместя. Умолявам ви да размислите зряло върху всичко и да си тръгнете от връх Оичи възможно най-бързо.

Тази молба той произнесе, проснат по очи пред шатрата на Генба.

Последният обаче си правеше такава сметка: дори и Хидейоши вече да е разбрал за станалото и да бърза насам от Огаки, все пак разстоянието оттам дотук е тринадесет левги, а самото предупреждение не може да е пристигнало при него преди залез-слънце. Няма да му е лесно е да се измъкне от Гифу. С други думи, възможно най-късия срок, в който противникът би могъл да му противопостави главните си сили, е утре вечер или дори вдругиден.

— Този мой племенник няма да ме послуша, когото и да пратя при него — се оплака преди това Кацуие. — Ще трябва да отида самият аз да го накарам да се оттегли, докато не се е свечерило.

Този ден в главния лагер в Кицуне бе пристигнала новината за щастливия успех на пратените напред отряди и там засега цареше радостно оживление. Нареждането за бързо оттегляне обаче не беше изпълнено. На всички пратени при него уважавани мъже Генба отвърна само с отказ и подигравателен присмех.

— Ах, този мой племенник ще ме довърши — въздъхна Кацуие, който вече едва успяваше да се сдържа.