Ейджи Йошикава - Тайко

Тази новина накара Нива да зяпне от изненада. Идва с подкрепления, готов да подпомогне своите, а хората на Накагава се оказват избити, докато тези на Куваяма се изоставили поста си и търтили да бягат. Колко недостойно е това! Какво толкова са си помислили? Нива изпита съжаление към Куваяма заради нерешителността му.

— И преди малко ли стана това? — попита той селяните.

— Не може да са на повече от половин левга оттук — отвърна някой от тях.

— Иносуке! — повика Нива един от служителите си. — Настигнете отряда на Куваяма и говорете с господаря Шигехару. Съобщете му, че съм тук и ще отбраняваме Шидзугатаке заедно. Кажете му веднага да се връща!

— Да, господарю!

Мъжът шибна коня си и препусна в посока Киномото.

На два или три пъти тази сутрин Куваяма се опитва да убеди Накагава да се оттеглят, без при това да му предложи никаква подкрепа. При нападението на Сакума той сякаш направо си загуби ума. Щом научи и за гибелта на отреда на Накагава, малодушието съвсем го завладя и не след дълго изостави Шидзугатаке, без да е бил изстрелян даже един куршум и размахано дори едно копие. Бягството бе толкова объркано, че всеки от войниците беше оставен сам на себе си.

Намерението му бе да се присъедини към своите в Киномото и там да изчака нареждания от Хиденага. Сега по пътя го настига човек от рода Нива и му съобщава, че са дошли подкрепления. Набрал отведнъж смелост, Куваяма престрои отрядите си, нареди им бързо да се обърнат и тръгна обратно към Шидзугатаке.

Междувременно Нива успя да успокои селяните, след това изкачи височината при Шидзугатаке и най-сетне се срещна с частите на Шигехару.

Написа веднага писмо, което прати в лагера на Хидейоши в Мино. Осведомяваше го за затрудненото положение.

Отрядите на Сакума на връх Оива се разположиха временно на лагер там и сигурни вече в победата си, останаха почиват повече от два часа, като се започне от Часа на коня. Войниците бяха изтощени от напрегнатата битка и дългия преход предната нощ. След като ядоха от припасите си обаче, те изпитаха гордост от кървавите петна, които имаха по ръцете и нозете; тук-там се подеха безгрижни разговори и умората беше забравена.

Генба издаде заповед, която офицерите разгласиха на отрядите.

— Поспете! Поспете! Затворете за малко очи. Никой не знае какво ще се случи довечера!

Облаците над главите им имаха вид на обикновени летни облаци. В дърветата се чуваше цвърченето на първите жетвари. Вятърът леко подухваше над планините, от езеро към езеро. Войниците, утолили глада, започнаха най-сетне да се унасят в дрямка. Седнаха на земята, все още хванали в ръка пушките и копията си.

Под сянката на дърветата конете също затвориха очи. Дори началниците на отряди се подпряха на дънерите и заспаха.

Всичко утихна, но това бе тишината, която настъпва след ожесточен бой. Лагерът на неприятелите — самите те потънали тогава в сън — сега бе превърнат в пепел, а защитниците му — в трупове, пръснати сред тревата. Сега смъртта витаеше в дневния въздух. Само стражите стояха будни.

Шумното хъркане на главнокомандващия Генба безгрижно се носеше иззад завесата на шатрата му. Изведнъж някъде наблизо спряха пет-шест коня и към палатката се завтекоха няколко мъже в шлемове и доспехи. Пълководците, заспали около Генба, бързо надзърнаха навън.

— Какво става? — извикаха те.

— Идват Мацумура Томоджуро, Кобаяши Дзушо и други разузнавачи.

— Да влязат.

Човекът, който ги повика вътре, беше Генба. Внезапно събуден, погледът му беше стреснат и очите — още зачервени от недоспиване. Изглежда, тъкмо преди да си легне бе пийнал доста саке. До походното му столче имаше голяма червена чаша — празна.

Мацумура коленичи в един от ъглите на шатрата и доложи за видяното.

— На връх Ивасаки няма вече и един вражески войник. Помислихме, че е възможно да са си скрили знамената да ни причакват, затова внимателно огледахме наоколо. Началникът на крепостта — Такаяма Укон — и всичките хора са се пренесли на връх Тагами.

Генба плесна с ръце.

— Избягали са, така ли?

Засмя се шумно и огледа военачалниците наоколо.

— Значи Укон е избягал! Бива си го, а?!

Отново се изсмя. Цялото му тяло се затресе от доволство.

Изглежда още не беше изтрезнял напълно от празнуването на победата и не успяваше да овладее кикота си.

В същото време се върна пратеникът от главния лагер на Кацуие и донесе указанията на господаря.

— Няма ли придвижвания на вражески части в околността на Кицунедзака? — попита Генба.