Ейджи Йошикава - Тайко

Мицухиде въздъхна шумно.

— Нямаше начин да заобиколя заповедите на Нобунага и през онази година трябваше и аз да се причисля към обезумелите подпалвачи на връх Хиеи. Сам пронизвах със сабята си и монаси-воини, и безброй невинни монаси и миряни, стари и млади. Щом днес си спомня за това, сърцето ми се къса като самата опожарена планина.

— Но ти винаги си казвал, че трябва да гледаме широко на нещата. Струва ми се, че сега не постъпваш по този начин. Погубил си едного, за да спасиш мнозина. Щом си опожарил един връх, но Законът на Буда засияе ярко на още пет и после на стотина след тях, то мисля, че извършените от нас самураите убийства не може да са били престъпление.

— Естествено, прав си. Но аз не мога да не пролея поне една сълза на състрадание заради връх Хиеи, Мицухару! Пред другите трябва да проявявам въздържаност, но сега, като обикновен човек, смятам, че никому не би навредила една молитва за планината. Не съм ли прав? Утре ще отида сам на върха, без да обявявам името си. Ще се срещна с игумена и веднага ще се върна.

Тази нощ, дори след като си легна в постелята, Мицухару не можа да заспи от притеснение. Защо Мицухиде е толкова привлечен от идеята да отиде на връх Хиеи? Дали той, Мицухару, да се опита да го спре или ще е по-добре да го остави да постъпи, както желае? Като се вземе предвид сегашното положение на Мицухиде, най-добре би било той изобщо да не се свързва с възобновяването на връх Хиеи. Нито пък ще е от полза за него да се среща с игумена.

Дотук за Мицухару всичко бе ясно. Защо обаче братовчед му изглеждаше така недоволен от това, че той отпрати на своя глава вестоносеца и отказа да изпълни молбата на игумена? В крайна сметка, Мицухиде изглежда не остана особено доволен от постъпката на Мицухару.

Какъв ли замисъл зрее в главата на Мицухиде и какво общо има тук връх Хиеи? Очевидно посещението му, когато бъде разкрито, ще даде добра храна за клевети, че заговорничи против Нобунага. Освен това тъкмо преди потеглянето на поход в западните области това със сигурност е само губене на време.

— Ще го спра. Каквото и да каже, ще го спра — пророни Мицухару.

Веднъж взел такова решение, той най-сетне затвори очи. Ако се противопостави открито, най-вероятно братовчед му ще го скастри или поне ще се ядоса. Въпреки това бе готов да направи каквото може, за да предотврати неговото посещение. С тази мисъл заспа.

На следващата сутрин стана по-рано от обикновено. Докато се миеше, чу от главния коридор, който водеше към входа, шум от бягащи нозе. Извика и спря един от самураите.

— Кой излиза?

— Господарят Мицухиде.

— Какво?!

— Така е, господарю. Облякъл е леки дрехи за планината. Придружава го само Амано Генемон. Искат да яздят чак до Хийоши. Поне така каза господарят Мицухиде, докато си обуваше сламените сандали преди малко на изхода.

Мицухару никога не пропускаше да каже своята утринна молитва в светилището на крепостта и пред семейния олтар. Тази сутрин обаче забрави и за двете. Бързо се облече, препаса дългата и късата си сабя и забърза към вратата. Мицухиде и неговият служител обаче вече бяха тръгнали. На прага, загледани в белите облаци над Шимейгатаке, стояха само изпращачите им.

— Изглежда, дъждовният сезон и тук е към края си.

Утринната мъгла в горичката зад крепостта още не се беше вдигнала и околността приличаше почти изглед от морското дъно. Двамата конници преминаха в тръс между дърветата. Над тях, махайки тържествено с крила, прелетя голяма птица.

— Времето е хубаво, нали, Генемон?

— Ако се задържи така, върхът скоро ще се види съвсем ясно.

— Отдавна не съм се чувствал така добре — добави Мицухиде.

— Само заради това си е заслужавало да дойдем дотук.

— Най-вече искам да се срещна с игумена на Йокава. Това е единствената ми цел.

— Смея да кажа, че той сигурно ще се изненада да ви види.

— Ако го бях поканил в крепостта Сакамото, щяха да плъзнат подозрения. Трябва да се видим насаме. Уредете нещата, Генемон.

— По-вероятно е да ви познаят в подножието на върха, отколкото на самия връх. Много неприятно ще е, ако по селата се разчуе, че господарят Мицухиде е излязъл да се разхожда някъде насам. Поне до Хийоши ще е добре да заметнете лицето си с качулката.

Мицухиде покри главата си така, че се виждаше само устата му.

— Дрехите ви са съвсем обикновени, а седлото ви е като на прост войник. Надали някой ще си помисли, че сте господарят Акечи Мицухиде.

— Но ако се отнасяте към мен така почтително, хората веднага ще заподозрат нещо.