Робърт Йънг: Допълнителна примамка

Изведнъж Хенри откри, че хартията, която неизвестно по какъв начин се бе озовала в лявата му ръка, е договор, а предметът, който някак си се бе наврял в дясната му ръка, е писалка.

— Ама почакайте! — каза той. — Почакайте! Не мога да си позволя такова нещо. Ние просто гледахме и…

— Защо сте толкова сигурен, че не можете да си позволите? — основателно попита мистър Крул. — Та аз дори не съм споменал цената.

— Няма смисъл да я споменавате. Тя ще е твърде висока.

— Може и да ви се стори твърде висока, но може и да не ви се стори висока. Цифрата е съвсем относителна. Но дори и да ви се стори висока, сигурен съм, че условията са приемливи.

— Е, добре — каза Хенри. — Какви са условията?

Мистър Крул се усмихна и потри ръце.

— Първо — каза той, — приемникът се дава с гаранция за цял живот. Второ — дава ви се запас от пуканки за цял живот. Трето — нищо не плащате в брой. Четвърто — не плащате никакви седмични, месечни, тримесечни или годишни вноски…

— Значи вие ни го подаряване? — Светлокафявите очи на Джанис изразяваха недоверие.

— Е, не съвсем. Трябва да го платите — при едно условие.

— Условие? — попита Хенри.

— При условие, че наследите известна сума.

— Колко?

— Един милион долара — каза мистър Крул.

Джанис леко се олюля. Хенри пое дълбоко дъх и бавно издиша.

— А цената?

— Е хайде, хайде, сър. Сигурно вече сте разбрали каква е цената и кой съм аз.

Известно време Хенри и Джанис стояха като вкаменени. Сега полуостровът коса на плешивото теме на мистър Крул като че ли се очертаваше още по-ясно, а в усмивката му имаше нещо подигравателно. Едва сега Хенри шокиран забеляза, че ушите му са заострени.

Най-после езикът му се размърда:

— Да не сте… не, не може да бъде…

— Мистър Баал? Естествено не. Аз съм просто един от неговите представители, макар че в случая „търговец“ е по-уместен термин.

Последва дълга пауза. После Хенри попита:

— Значи душите… и на двама ни?

— Естествено — каза мистър Крул. — Не смятате ли, че условията са достатъчно изгодни, за да имаме основателни претенции и към двете души? Е, какво ще кажете, сър? Ще се споразумеем ли?

Хенри започна заднишком да отстъпва към вратата. Джанис също, макар и не така пъргаво.

Мистър Крул философски сви рамене.

— Тогава ще се видим по-късно — каза той.

Хенри последва Джанис в апартамента и затвори вратата.

— Не мога да повярвам — каза той. — Не мога да повярвам, че това се е случило.

— Случи се — каза Джанис. — Още усещам вкуса на пуканките. Ти просто не искаш да повярваш, това е всичко. Страх те е да повярваш.

— Може и така да е…

Джанис приготви вечерята и след като се нахраниха, седнаха във всекидневната и изгледаха предаванията „Стрелба“, „Вражда“, „Стреляй по тях, Хенеси“ и новините на стария си очукан телевизор, който бяха купили като се ожениха преди две години, смятайки да изкарат с него, докато могат да си позволят по-хубав. След новините Джанис приготви пуканки в кухнята, а Хенри отвори две бири.

Пуканките бяха загорели. Джанис запуши устата си още след първата хапка и бутна купичката си настрана.

— Знаеш ли, аз почти съм убедена, че си заслужава — каза тя. — Представи си — трябва само да завъртиш едно копче и можеш да имаш пуканки, когато си поискаш, без да изпуснеш нито едно предаване!

Хенри я погледна втрещено.

— Ти се шегуваш!

— Може и да се шегувам, но до гуша ми дойде от изгорели пуканки и смущения в образа. И освен това кой ли ще ти даде един милион долара?

— Ще огледаме утре следобед — каза Хенри. — Сигурно има и други марки освен „БААЛ“ с вградени автомати за пуканки. Ако сме достатъчно упорити, може и да намерим.

Но не намериха. Тръгнаха да търсят веднага след края на работното време във фабриката за закачалки на панталони. Оказа се, че телевизорите с вграден автомат за пуканки неизбежно носеха марката „БААЛ“ и ги имаше само в новите магазини за електроуреди, които като че ли бяха изникнали за една нощ, заедно с мистър Крул.

— Чудна работа — каза един продавач в последния от старите обикновени магазини, които посетиха. — Днес вие сте петдесетата двойка, която пита за телевизор с вграден автомат за пуканки. Никога не съм чувал за подобно нещо!

— Ще чуете — каза Хенри.

Тръгнаха печално към къщи. По улицата профуча товарен камион. Прочетоха големия надпис с червени букви — БААЛ. На платформата се друсаха три новички телевизионни шкафа и трите малки прозорчета на автоматите за пуканки проблясваха на лятното слънце.