Амели Нотомб - Изумление и трепет

Представях си как след няколко години то се връща от училище и майка му казва: „Работя! Върви да работиш!“ Ами ако стане безработен?

Фубуки беше безупречна. Имаше един-единствен недостатък — на двайсет и девет години все още не бе омъжена. И няма съмнение, че се срамуваше от това. Всъщност, като размисли човек, за да остане една толкова хубава млада жена без мъж, то трябва да е било именно заради нейната безупречност. Заради това, че е прилагала с абсолютно старание върховното правило, послужило за име на сина на господин Сайто. От седем години насам работата бе погълнала цялото съществуване на Фубуки. Резултатът бе налице — професионално издигане, каквото японката рядко постига.

Но при такъв дневен режим не беше чудно, че не е успяла да се задоми. Всъщност не можеше да бъде упрекната, че е работила прекалено много, тъй като японците никога не мислят, че някой работи прекалено много. Просто в правилата, предвидени за жените, имаше някакво вътрешно противоречие: жените, които работеха безупречно, надхвърляха двайсет и пет годишна възраст, без да се омъжат, и преставаха да бъдат безупречни. Така че садизмът на тази система се коренеше в следното: спазването на правилата водеше до неспазване на правилата.

Срамуваше ли се Фубуки, че е още мома? Сигурно. Тя беше прекалено обсебена от стремежа си към съвършенство, за да си позволи да пренебрегне коя да е от върховните повели. Питах се дали от време на време си има любовници. Във всеки случай, дори да беше така, тя никога не би се похвалила с подобно престъпление срещу „надешико“ (карамфила, символ на носталгичния идеал за девствената японка). Впрочем, като знаех колко време прекарва в компанията, не виждах как би могла да си позволи каквато и да е авантюра.

Наблюдавах поведението й, когато си имаше работа с някой неженен мъж — хубав или грозен, млад или стар, приятен или противен, интелигентен или глупав, нямаше никакво значение, достатъчно бе да не стои по-ниско от нея в йерархията. Тогава тя започваше да се държи толкова мило, че чак изглеждаше агресивна. Обезумели от нервна възбуда, ръцете й наместваха широкия колан, обхванал хлабаво тънката й талия, а галещият й глас заприличваше на стенание.

В моята лексика за вътрешна употреба наричах това „сватбеният парад на госпожица Мори“. Имаше нещо комично в маймунджилъците на моята мъчителка, от които губеха и красотата, и класата й. В същото време сърцето ми се свиваше, като виждах как мъжете дори не забелязваха патетичните й опити да ги съблазни и оставаха напълно безчувствени към тях. Понякога имах желание да ги разтърся и да им изкрещя:

— Хайде, бъди малко кавалер! Не я ли виждаш колко се старае заради теб? Съгласна съм, нищо не печели от това, но ако знаеш колко е хубава, когато не се превзема! Прекалено хубава за теб впрочем. Би трябвало да плачеш от радост, че подобна перла ти обръща внимание.

На Фубуки пък ми се искаше да кажа:

— Престани! Мислиш ли наистина, че ще го привлечеш с този цирк? Ти си толкова по-прелестна, когато ме оскърбяваш и се държиш с мен като с отрепка. Ако това може да ти помогне, представяй си, че на негово място съм аз. Говори му като на мен — бъди презрителна, високомерна, кажи му, че е умствено недоразвит, че е некадърник, и ще видиш, че това няма да го остави безразличен.

Но най-вече ми се щеше да й подшушна:

— Не е ли по-хубаво да останеш сама докрая на живота си, вместо да се забъркваш с този тип? Какво ще правиш с такъв съпруг? И как можеш да се срамуваш, че не си се омъжила за някой от тези мъже, ти, която си възхитителна, великолепна, ти, шедьовърът на планетата? Те всичките са по-ниски от теб, не мислиш ли, че това е знак? Не си ли прекалено голям лък за тези жалки стрелци?

След като мъжът-плячка си отидеше, изражението на моята шефка за по-малко от секунда се превръщаше от съблазнително в леденостудено. Понякога в такива моменти тя срещаше подигравателния ми поглед и свиваше устни с омраза.

В една приятелска на „Юмимото“ компания работеше Пит Крамер, двайсет и седем годишен холандец. Макар и да не беше японец, той бе достигнал до пост, йерархически равен на този на моята инквизиторка. Бе висок метър и деветдесет, та си помислих, че би бил подходяща партия за Фубуки. И действително, когато холандецът минаваше през отдела ни, тя тутакси начеваше френетичния си сватбен парад, като нервно въртеше колана си.

Той беше свестен човек и изглеждаше добре. Освен това беше холандец — този почти германски произход правеше принадлежността му към бялата раса по-приемлива.