Амели Нотомб - Изумление и трепет

В малко вероятния случай на брак по любов ще бъдеш още по-нещастна, тъй като съпругът ти ще страда. По-добре е да не го обичаш. Така ще останеш безразлична към рухването на идеалите му. Защото той все още има такива. Надявал се е например, че ще бъде обичан от жена. Но бързо ще разбере, че не го обичаш. И как би могла с това гипсирано сърце? Можеш да обичаш някого само ако са те възпитали лошо. В първите дни на брака ще се преструваш на влюбена — трябва да ти се признае, че в преструвките си ненадмината.

Длъжна си да се жертваш за другите. Не си мисли обаче, че това ще ги ощастливи. То само ще им позволи да не се срамуват от теб. Нямаш никакъв шанс нито да си щастлива, нито да направиш другите щастливи.

И ако по изключение се разминеш с някоя от тези заповеди, не си и помисляй да ликуваш. Кажи си по-скоро, че се заблуждаваш. Така и така бързо ще ти стане ясно, че победата ти може да е само временна. И не се наслаждавай на момента — остави тези глупости на европейците. Мигът не е нищо, животът ти не е нищо. Нищо по-кратко от десет хиляди години няма значение.

Ако това може да те утеши, знай, че никой не те смята за по-малко интелигентна от мъжа. Ти си блестяща, това е повече от очевидно, дори за тези, които те унижават. Но дали това е наистина утеха? Поне да те мислеха за по-нисша от мъжа, тогава щеше да знаеш защо си в ада и да се бориш, за да докажеш интелекта си. Но всички са наясно, че си равна на мъжа и дори го превъзхождаш, затова цялата тази преизподня ти изглежда абсурдна и няма път, по който да избягаш от нея.

Не, има един. Един-единствен, на който имаш пълно право, освен ако не си направила глупостта да приемеш християнството — можеш да се самоубиеш. Знаем, че в Япония това е достоен акт. Но не си въобразявай, че в отвъдното ще откриеш жизнерадостния рай, описан от симпатичните западняци. Там няма нищо чак толкова прекрасно. По-добре си помисли за посмъртната си репутация. Ако се самоубиеш, тя ще бъде блестяща и близките ти ще се гордеят с теб. Ще заемеш централно място в семейната гробница — това е най-висшата надежда, която човек може да храни.

Разбира се, може и да не се самоубиеш. Но в такъв случай рано или късно няма да издържиш и ще се отдадеш на някое безчестие — ще си намериш любовник или ще започнеш да плюскаш, или ще станеш мързелива — знае ли човек? Установено е, че човекът изобщо и жената в частност не могат да живеят дълго време, без да кривнат по пътя на плътските наслади. Това е възмутително, но не от гледна точка на пуританизма — далеч сме от тази американска фикс-идея.

Удоволствието трябва да се избягва, защото предизвиква потене. А няма нищо по-срамно от потта. Ако се тъпчеш с вряла юфка, ако се отдаваш на сексуален бяс, ако цяла зима дремеш до печката, ти ще се потиш. И никой няма да се усъмни в твоята простащина.

Не бива да се колебаеш между самоубийството и потенето. Да пролееш кръвта си е толкова възхитително, колкото е противно да се потиш. Ако се самоубиеш, вече никога няма да се потиш и за нищо няма да се тревожиш.

Съдбата на японеца не е по-добра. Всъщност, мисля, че е точно обратното. Японката поне има възможност да напусне ада на фирмата, като се омъжи. Да не работиш в японска фирма е цел само по себе си.

Японеца не го задушават още в детството му. У него все пак остават следи от идеала. Той притежава едно от най-важните човешки права — правото да мечтае, да се надява. И не се лишава от него. Представя си химерични светове, в които е господар, в които е свободен.

Японката, ако е добре възпитана, а такива са повечето японки, няма подобна възможност. Лишили са я от тази основна способност. Затова декларирам дълбокото си възхищение от всяка японка, която не се самоубива. Живеенето на японката е акт на съпротива, изискващ безкористна и възвишена смелост.

Така разсъждавах, докато съзерцавах Фубуки.

— Мога ли да знам какво правите? — попита ме заядливо тя.

— Мечтая. Никога ли не ви се е случвало?

— Никога.

Усмихнах се. Господин Сайто току-що бе станал за втори път баща. Едно от вълшебствата на японския език е, че позволява да се създават собствени имена на базата на всички езикови категории. По силата на една от странностите на японската култура тези, които нямат право да мечтаят, като Фубуки например, получават крайно поетични имена. Когато трябва да назоват момичето си, родителите проявяват истински лиризъм. За сметка на това става ли дума за момче, изборът им понякога е откровено смехотворен.

Тъй като бе сметнал за напълно нормално да използва за малко име глагол в инфинитив, господин Сайто бе кръстил момчето си Цутомеру, ще рече „работя“. Само при мисълта за това дете, чието име съдържаше цяла житейска програма, ме напушваше смях.