Майкъл Нютън - Черна дантела

Застанала е пред любимото си голямо огледало. То отразява в цял ръст и възможно най-подробно стройното й тяло, вдъхвайки й увереността, че може да не слага сутиен, ако реши да представи на свинчетата едно малко шоу. Срамните й косми са подстригани и избръснати изрядно, образувайки мек, тъмнокафяв триъгълник върху алабастровата й плът.

Стръвницата е нощна птица. Когато е принудена да напусне дома си през деня, тя носи блузи с дълъг ръкав, поли с дължина до прасците или панталони, за да се пази от слънцето. Тя никога, при никакви обстоятелства не излиза от къщи денем без тъмни очила, които да предпазват очите й. Слънцето е безпощадно. Всичко, до което се докосва то, става кафяво и повяхва с течение на времето. Тайната на оцеляването — във всеки случай, една от тях е, доколкото е възможно да се избягва допира с небесното светило.

Освен това, работата е там, че мракът е прикритие на множество грехове.

Тя стои пред огромното огледало и се движи бавно в ритъма на музиката. Компакт-дискът с Ан и Нанси Уилсън гърми с всичка сила от стереоуредбата, изцеждайки до капка първичната жар и страст от мелодията. Стръвницата е безумно влюбена в изпълнителки на рок и черпи наслаждение от тяхното презрение или ридае без да се срамува, когато дават воля на яростта си срещу един свят, управляван от мръсни, вонящи мъже. Тя разбира техните победи и крушения в безкрайната им неравна борба да си намерят едно място, което да могат да нарекат свое собствено.

Що се отнася до нея, тя си е намерила едно местенце, което засега й е напълно достатъчно. Възможно е след време да реши да потърси промяна на обстановката, но за момента тя се чувства удовлетворена.

Или почти.

Стръвта я прави неспокойна в нощ като тази. Тя никога не знае с точност кога нуждата ще я пришпори, но усеща приближаването й, прииждащо като неуловима, предхождаща оргазма вълна, която изпълва слабините й, преди да се разлее и да възпламени нервите й, подтиквайки я към действия, за които се е осмелявала да мисли само във въображението си.

Тази стръв е относително ново явление, логично продължение на сдържаната ярост, която тя е подхранвала от най-ранната си съзнателна памет. Години наред тя е вярвала, че болката и гневът са нещо самоцелно, една тайна, която тя трябва да държи вътре в себе си наред с останалите, скрита на сигурно място в тъмното. На нея все още й е интересно да съзнава, че може да действа, да отмъсти за себе си на шопарите, които са превърнали живота й на земята в ад, но с всяка нова жертва увереността й става все по-голяма.

Сега тя е Стръвницата, като животът на безпомощната жертва е останал в миналото й. Тя вярва, че може да дойде време, когато мъчителните спомени ще бъдат отнесени в поток от кръв, изличени от паметта й, сякаш никога не ги е имало. Може би.

А междувременно, това, което върши, й харесва.

Самият акт да търси отмъщение й стига.

Засега спомените все още я спохождат, но тя ги отпъжда настрана.

Ловът измества всичко друго и трябва да се направят приготовления.

Тя се е изкъпала вече. Тялото й е напарфюмирано и напудрено, гладко и бяло. Без каквато и да е следа от някакъв загар, слава богу. Тя притежава класическата бледност на девственица на Ботичели, но бялата фасада на невинността свършва тук — до кожата.

Очите й, които се оглеждат в огледалото, разказват друга история. Ако се наведе и приближи достатъчно, и надникне отвъд кестеновите си ириси, вътре в себе си, тя долавя смътни очертания на сенки. Силуети, които идват и си отиват, неканени, блуждаещи из лабиринта от сенки вътре в черепа й.

Някои от тези силуети имат лица, натрапчиво познати, но те изчезват, щом премигне с очи.

Може би някоя друга нощ, когато има време да си спомня.

Сега ловът изисква цялото й внимание.

Досега тя не е излизала да търси плячка с рижата перука. Изборът й предопределя грима и до известна степен дрехите, които ще трябва да облече. Образът, който тя ще представлява, трябва да е изрядно точен. Достатъчно предизвикателен, за да подмами избрания от нея шопар; достатъчно резервиран, за да не би животните да се помъкнат на глутници подире й. Най-напред — гримът.

Тя сяда пред друго огледало, с куп тубички, бурканчета и шишенца, разпръснати пред нея. Нежно кадифе топло гали голите й бедра и задните й части. Не й е нужен силен грим. От опит знае, че шопарите съсредоточават вниманието си към циците и задника, когато преценяват потенциалния обект за завоюване. Едно привлекателно лице може да се запомни, но неуловими, повърхностни промени са достатъчни, за да блокират деликатната машина на разпознаването. Достатъчно е да смениш оттенъка на червилото, да прибавиш малко повече руж, евентуално една бенка за акцент и е сравнително просто да объркаш един мъж.