Фридрих Ницше - Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)

Аз познавам ориста си. Един ден тя ще свърже с името ми спомена за нещо чудовищно — за една криза, каквато земята не е познавала, за най-трагичния сблъсък, с една развръзка, насочена против всичко, в което дотогава са вярвали, което е било изисквано и свещено. Аз не съм човек, а динамит. Нищо в мен не е свързано с религиозни подбуди — всички религии представляват за мен афери на сбирщината, на сганта; след допир с религиозни хора бързам да си измия ръцете… Не желая никакви „вярващи“, до толкова съм злонамерен към вярата, че не вярвам и на себе си — никога не се обръщам към масите… Изпитвам чудовищен страх, че един ден ще ме обявят за светец и сигурно сте отгатнали защо издавам тази книга преди това — за да се предпазя от безчинства… Не искам да бъда светец, по-добре палячо… А и вероятно съм палячо… Въпреки това, а може би по-скоро затова — тъй като до днес не е съществувало нищо по-измамно от светеца — чрез мен говори самата истина. Но моята истина е ужасна — защото истина до днес се наричаше лъжата . Преоценка на всички ценности — ето я формулата ми за акта на висшето човешко самосъзнаване — и този акт у мен се е превърнал в плът и гений. Ориста изисква от мен да бъда първият почтен човек, да се противопоставя на човешката заблуда… Аз пръв открих истината, защото пръв почувствах лъжата — просто я подуших … Моят гений се крие в обонянието ми… Аз противореча на всичко, както никой друг — и въпреки това съм противоположността на един дух на отрицанието. Аз съм безподобен благовестител на радостта и познавам задачи от такъв ранг, че за тях не е съществувало понятие — едва след меч започва надеждата… Заедно с всичко това аз по необходимост съм избранник на съдбата… Защото когато истината влезе в битка с хилядолетната лъжа, ще преживеем такива сътресения, такива земетръсни гърчове; размествания на планини и долини, каквито не сме и сънували. Понятието „политика“ би се изразходвало изцяло в една душена война и би се преродило с ново съдържание; властническите учреждения на старото общество — до едно основаващи се на лъжата — биха били вдигнати във въздуха; ще избухнат войни, каквито Земята още не познава. И едва след мен в света ще се появи великата политика .

Желаете ли да чуете формулировката на една съдба, която ще бъде човек ? Тя се намира в моя Заратустра.

— и който трябва да бъде творец в добро и зло, наистина той трябва да бъде по напред рушител и да разбива ценности.

Така върховното зло принадлежи към върховната добрина: а тя е творческото начало . /„Тъй рече Заратустра“, II част, За себенадмогването. Превод Жана Николова-Гълъбова./

Аз съм най ужасният човек, който е съществувал някога — това не изключва да бъда и най-благодетелният. Познавам удоволствието от разрушението й такава степен, каквато съответства на моята разрушителна сила — и при двете съм пленник на дионисиевата си натура, която не може да отдели действеното отрицание от утвърждаващото слово. Аз съм първият безнравственик и в този смисъл съм унищожите лят par exellance .

Не са ме питали, а е трябвало да ми зададат въпроса: какво означава в моите уста Заратустра — в устата на първия безнравственик; защото то е противоположно на онова, което представлява чудовищната самотност на този персиец в историята. Заратустра пръв видя в борбата между доброто и злото най-важното колело на двигателния механизъм — преводът на морала на езика на метафизиката — като сила, като причина, като цел за себе си защото този превод е негово дело. Но в основата си този въпрос е и отговор. Заратустра създаде това съдбовно заблуждение — морала — следователно той трябваше да бъде и първият, който ще го опознае . Не само защото в тази област той има по-богат опит от всеки друг мислител — цялата история е всъщност експериментално опровержение на закона за така наречения „Обичаен световен ред“ по-важното е, че Заратустра е далеч по-истински от всеки друг мислител. Единствено неговото учение приема истинността за висша добродетел — т.е. противоположно на страхливостта на идеалиста, който проклина реалността — Заратустра е по-храбър от всички мислители, взети заедно. Да говориш истината и умело да си служиш с лъка и стрелата — това е стара персийска добродетел. Разбирате ли ме?… Преодоляването на морала чрез истинност — преодоляването на моралистите в тяхната противоположност — в мен — това означава в моите уста името на Заратустра.