Фридрих Ницше - Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)

Всичко, казано дотук, се отнасяше до немците — защото инак навсякъде имам читатели — обикновено изтъкнати, избрани интелигенти, възпитани с високи изисквания и чувство за отговорност, между тях и истински гении. Във Виена, Петербург, Копенхаген, Париж, Ню Йорк — навсякъде ме познават — само не и в Германия, тази безкрайна европейска равнина… Признавам, че се радвам за онези, които не са ме чели, които не са чували както името ми, така и думата философия — но когато дойде, тук, в Торино — всяко лице се изпълва с доволство при среща с мен… Най-много ме ласкае, че гърбавите бабички дълго се суетят, докато ми изберат най-сладкото грозде… Дотам трябва да бъдеш философ… Ненапразно наричат поляците „славянски французи“. Една рускиня никога не би се поколебала да определи към кого принадлежа. Тържествеността не ми се удава, докарвам го най-много до смущение… Да мисля и да чувствам на немски — мога, но това ми е свръх силите… Старият ми учител Ричл дори твърдеше, че и филологическите си трудове изграждам като парижки романист — в абсурдно напрежение. А и в самия Париж се удивляват на toutes mes audaces et finesses /моята дързост и финес/ — изразът е на господин Тен — страхувам се, че и във висшите форми на дитирамбата у мен се усеща един солен привкус, който ги предпазва от това, да станат „глупави“, искам да кажа „немски“ — и той е esprit /духовността/… Не мога иначе. Да ми помага Господ! Амин! Всички ние знаем — а някои отлично! — какво е магаре. Е, мога да твърдя за себе си, че имам най-късите уши /в смисъл на остър слух/. Това за жените е много вълнуващо — изглежда те чувстват, че безкрайно добре ги разбирам! Аз съм par exellance анти-магаре, като същевременно съм световен исторически звяр — аз съм, казано на гръцки, а и не само на гръцки — антихристиянин …

До известна степен познавам привилегиите си като писател — някои случаи свидетелстват, че навикналият на творчеството ми може да си повреди вкуса. След мен другите книги вече се понасят трудно, особено философските. Навлизането в този свят на изисканото и деликатното е едно особено отличие — не трябва да си немец — това е и награда, която трябва сам да си извоюваш. Един човек, сроден на мен във величието на волята, ще изживее при сблъсък с моите писания истински екстаз — защото аз слизам от висоти, където не стигат и птиците, познавам пропасти, в които не е стъпвал човешки крак. Казвали са ми, че е просто невъзможно да оставиш моя книга — бил съм способен да нарушавам и съня… Няма по-горди и едновременно с това по-рафинирани книги — понякога те достигат до най-висшето, което съществува на земята — до цинизма — трябва да ги завладяваш както с най-нежна милувка, така и с юмруци. Веднъж завинаги е премахната всякаква душевна мекушавост, всякаква диспепсия; трябва да имаш не нерви, а жизнено тяло. Изключват се не само нищетата и колебанието — това се отнася повече за страхливостта, нечистоплътността в духовен смисъл, за скритата омраза и чувството за мъст — една моя дума просто прогонва лошите инстинкти. Много от роднините си използвам като опитни животни — върху техните реакции изпробвам коренно различни влияния — и това все чрез моите трудове. Докато онези, които не желаят да имат нищо общо с произведенията ми, особено т.нар. мои приятели, не се ангажират с мнение: желаят ми щастие, да работя „все така“ — има напредък дори във веселостта на тона… Напълно покварените духове, „добрите души“, изцяло излъганите — те изобщо не знаят как да се захванат с книгите ми — и вследствие на това ги смятат недостойни за себе си — с последователността на всяка „добра душа“. Между познатите ми се срещат и добичета — истински „немци“, които ме убеждават, че не винаги са на моето мнение, а само понякога… Това го чух дори за Заратустра… При това за мен всеки феминизъм у хората — и у мъжа — е чиста глупост — просто край — не трябва изобщо да прекрачваме прага на тоя лабиринт от превратни разбирания и убеждения. Човек не трябва вечно да се чувства предпазен, той трябва да носи твърдостта на навиците си и чрез тях да проумява и по-твърди истини. Ако си представя как би изглеждал съвършеният читател, той винаги ми прилича на силен и любопитен звяр — гъвкав, весел, предпазлив — роден търсач на приключения, откривател. И накрая — не мога да се изразя по-добре от Заратустра — кому разказва той своята загадка?

Към вас, храбри търсачи и откриватели, към всеки, дръзнал да се впусне в страшното море, изкусно водейки платната.