Фридрих Ницше - Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)

Здесь есть возможность читать онлайн «Фридрих Ницше - Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

(6)

Каквото и да казвам — нямаше да издържа младостта си без музиката на Вагнер. Защото бях осъден да бъда немец. Ако искаш да се освободиш от някоя непоносима тежест, необходим ти е хашиш. Е, Вагнер ми бе необходим. Той е par exellence противоотровата за всичко немско — и все пак отрова — не оспорвам… От мига, в който чух един клавирен откъс от Тристан — моите почитания, господин фон Бюлов! — аз бях вече вагнерианец. По-старите трудове на Вагнер оставих настрана — все още много жестоки, много „немски“. И до днес търся подобно заслепяващо произведение като Тристан — напразно го диря из всички изкуства — което да притежава едновременно тъй зловеща и сладка безкрайност. Всички чудеса на Леонардо да Винчи губят магията си при първите звуци на Тристан. Това произведение е non plus ultra Вагнер и единствено Вагнер — в Майстерзингерите и в Пръстена той търсеше отмора от него. Да оздравееш — това за една натура като Вагнер е отстъпление … Просто смятам за неоценимо щастие факта, че съм живял точно по това време и точно между немци, за да узрея за тази творба: до там стига и моето психологическо любопитство. — Светът е беден за оногова, който не е изпитал това „адско блаженство“ — ако ми позволите да употребя тази мистична формула. Мисля, че познавам по-добре от всекиго чудовищното, създадено от Вагнер, ония възхищения, на които бе способен единствено той. Аз, който съм достатъчно силен, за да приема най-съмнителното и опасното като предимство и чрез него да увелича мощта си — смятам Вагнер за най-големия Свой благодетел. Онова, в което сме сродни, в което сме единни и което сме преживели дълбоко и страстно като хора от настоящия век, завинаги ще свърже имената ни; и както Вагнер е едно недоразумение за немците, аз също съм и занапред ще остана подобно недоразумение. Като начало са нужни поне два века психологическа и артистична дисциплина, господа германци!… Но това не се наваксва…

(7)

За хора с по-изострени сетива бих добавил още нещо — какво всъщност искам от музиката. Да бъде ведра и дълбока — като октомврийски следобед. Да бъде нежна, прелестна и подла — като мъничка сладка женичка… Никога не бих се съгласил, че един немец би могъл да знае що е музика… Най-великите немски музиканти са чужденци — славяни, хървати, италианци, холандци — или евреи; а в други случаи са от силната, но вече измряла немска раса — като Хайнрих Шютц, Бах и Хендел. Аз все още съм достатъчно поляк, за да отдам остатъка на Шопен; по няколко причини изключвам Вагнеровата идилия за Зигфрид; може би бих добавил и нещо от Лист, който със своите най-възвишени оркестрови акценти превъзхожда всички музиканти; накрая отдавам признание на всичко, което е израсло отвъд Алпите, т.е. отсам … Не искам да намесвам Росини, още по-малко своя музикален юг — музиката на приятеля ми, венецианеца маестро Пиетро Гости . А когато говоря за отсам Алпите, аз имам предвид Венеция. Търсейки друга дума за музика, обикновено намирам само Венеция. Не правя разлика между сълзи и музика — познавам щастието да мисля за юга, макар и не без известен страх.

Стоях на моста неотдавна,
в една кафява нощ.
И в миг долитна песен плавна —
над равнината спяща
тя кротко ромоли.
Гондоли, звуци, светлини,
забулени — изплуваха от мрака —
от тъмни глъбини.
Душата моя — струна, лира,
докосната за миг — запя.
И песен на Гондолиера,
с блажена трепет, се разля.
— Дали я чуха други?

(8)

Във всичко това — изборът на храна, местожителство и климат, а също и почивка — се крие инстинктът за самосъхранение, който най-недвусмислено се изразява в чувството за самозащита . Да умееш да не виждаш и да не чуваш много неща, да ги пропускаш край себе си, основна мъдрост и първо доказателство за това, че не си случаен, а избран. Удобна дума за определение на инстинкта за самосъхранение е вкус. Нейният императив отрича не само в ситуациите, където да кажеш да би означавало незаинтересованост или липса на самочувствие, а и там, където желае възможно по-малко „не“ . Да се откъснем за малко от онова, което отрицанието изисква винаги и навсякъде. Смисълът на това е, че непрекъснатите отбранителни реакции, дори и най-незначителните, но превърнали се в навик, предизвикват извънредно и напълно излишно изразходване, а оттук и обедняване. Най-голямото ни разпиляване е породено от ежедневните дребни неща. Защитата, недопускането на нещо — това също е форма на раздаване, на отдаване — нека не се заблуждаваме — тя е просто една сила, пропиляна в негативен смисъл. В определена ситуация можеш да бъдеш толкова слаб, че да нямащ възможност за защита. Да приемем, че излизам от дома си и попадам не в тихия аристократичен Торино, а в някой малък немски градец — собственият ми инстинкт ще се опълчи, за да се запази от онова, което се старае да нахлуе от онзи омразен свят в тялото ми. Или пък изведнъж се намеря в някой неголям немски град, където не израства нищо, а отвсякъде е домъкнато и добро, и лошо. Нима в такъв момент няма да настръхна като таралеж ? Но да имаш бодли — това е прахосничество, двоен лукс — когато вместо това можеш да бъдеш с щедра ръка…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)»

Обсуждение, отзывы о книге «Ecce Homo (Как се става такъв, какъвто си)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x