Лари Нивън - Беззащитните мъртъвци

— И според мен. — Погледнах списъка. — Предполагам, че не сте предупредили никого от тях.

— Не, идиот такъв. Те биха отишли направо при някой журналист да му кажат, че всичките им опоненти са органоборсаджии.

Кимнах.

— Благодаря за помощта. Ако от това излезе нещо…

— Седни. Хвърли едно око на имената им. Виж дали няма да забележиш нещичко.

Повечето, разбира се, не ги знаех, дори онези от Америките. Между тях се срещаха известни адвокати, най-малко един върховен съдия, физикът Реймънд Синклер, редица информационни централи, както и…

— „Кларк и Неш“? Рекламната агенция?

— Цял куп рекламни агенции в доста страни. Повечето от тези хора вероятно са искрени и биха разговаряли с всеки, но все някой трябва да дава насока на репортажите им. Това го правят агенциите. Думата трупче сигурно е за рекламен ефект. Шумът около наследниците на трупчета — възможно е и там да имат пръст. Знаеш ли нещо за тези наследници?

— Не много.

— Тривизионната компания се зае да открие наследниците на най-богатите от група II — онези, попаднали в хладилните гробници по причини, които не намаляват стойността им като… материал. — Гарнър сякаш изплю думата. Тя бе от жаргона на органоборсаджиите. — Всички просяци, разбира се, преминаха в банките за органи с първия Закон за замразяването, така че група II притежава значителни богатства. Тривизията издири някои наследници, които изобщо нямаше да знаят какво ги очаква. Предполагам, че мнозина от тях ще подкрепят втория Законопроект за замразяването…

— Да.

— Репортажи са правени само за десетината най-богати. Но и това е силен аргумент, нали? Едно е, ако трупчетата са замразени спящи, докато ако са мъртъвци, ще означава, че някои хора ги лишават от полагаемото им се наследство.

Зададох очевидния въпрос:

— Кой плаща рекламната кампания?

— Е, тъкмо това се питахме. Агенциите не искаха да ни кажат. Поразровихме се малко по-надълбоко.

— И?

— И те не знаят. — Гарнър се усмихна като сатаната. — Били са наети от фирми, които не фигурират в никакви регистри. От редица фирми, чиито представители са се появявали само веднъж. И са плащали тлъсти сумички.

— Звучи сякаш… Не. Застанали са от погрешната страна.

— Правилно. Защо един органоборсаджия ще се стреми да прокара втория Законопроект за замразяването?

Замислих се над това.

— Какво ще кажете например за следното? Група стари, болнави, богати мъже и жени са измислили план, за да се подсигурят, че обществените запаси от резервни части няма да се изчерпят. Най-малкото е в рамките на закона, докато да си имат работа с някой органоборсаджия не е. А с достатъчно трупчета може да им излезе дори и по-евтино.

— И за това сме се сетили. Стартирали сме програма по този въпрос. Задавам тук-там бегли въпроси около клуба „Стрълдбръг“, просто защото съм негов член. Трябва да се действа внимателно. Може да е законно, но те не биха желали да се разчуе.

— Естествено.

— После, тази сутрин получих доклада ти. Анубис и децата на Чеймбърс, а? Няма ли да е по-добре, ако отидеш и малко по-нататък?

— Не ви разбирам.

В този миг Гарнър изглеждаше готов да се нахвърли отгоре ми.

— Няма ли да е чудесно, ако вторият Законопроект за замразяването се подкрепя от някаква федерация на органоборсаджии? И ако идеята им е да отвлекат всички най-богати наследници на трупчета точно преди да приемат закона. Повечето хора, които сега си заслужава да бъдат отвлечени, имат възможност да вземат предохранителни мерки. Охрана, алармени инсталации в дома, алармени гривни. Докато един наследник на трупче все още не може да си го позволи. — Гарнър се наведе напред в стола си, подпрян на ръце. — Ако можем да го докажем и да му дадем гласност, това не би ли направило втория Законопроект за замразяването на пух и прах?

Когато се върнах, на бюрото ми имаше бележка. Информационният пакет за Холдън Чеймбърс бе в паметта на компютъра и ме чакаше. Спомних си, че самият Холдън щеше да дойде тук същия следобед, освен ако номерът с ръката не го бе изплашил твърде много.

Извиках пакета на екрана и го прочетох, като се опитвах да определя доколко беше нормално това момче. Повечето от информацията идваше от медицинския център на колежа. Там също бяха загрижени за него.

Отвличането бе прекъснало заниманията му като първокурсник в Уошбърн. След това оценките му бяха спаднали рязко, после отново бяха достигнали ниво, колкото да премине. През септември бе сменил специалността си от архитектура на биохимия. Лесно се бе преориентирал. Оценките му бяха средни, а през последните две години дори по-добри.