Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Пожелавам Ви да се възстановите бързо, уважаеми кенастър Натх — каза учтиво Синд, употребявайки вежливото разговорно обръщение. — Не бих се осмелил да предположа какво ще Ви препоръча лекарят, но си позволявам да дам един скромен съвет, при цялото ми уважение към медицината.

— Мисля, че си заслужил да се обръщаш към мен, без да спазваш установения церемониал. Ти спаси моя живот и ми беше другар в най-отвратителното премеждие, което си спомням.

— Аз съм прост човек и изискванията на добрия тон в Императорския двор са ми неизвестни, но… — подвоуми се Синд. — Струва ми се, че това благоволение едва ли ще се посрещне добре на публично място. От някои недоброжелателно настроени хора то може да се възприеме като неуважение към длъжността, която заемате в служба на Великия Кантайрофекс… а и към самия него. Достатъчно е да използвам правото, което ми давате, когато сме в по-тесен кръг.

— Наистина! — сепна се Ишанг. — Объркан съм доста, щом ти, чуждият човек, забелязваш елементарните грешки, които правя. Питам се вече дали мога да се справя с поста си в това състояние.

— Разбира се! — увери го Синд енергично. — Временните Ви неразположения ще отшумят, сигурен съм.

— И какъв е съветът, който се канеше да ми дадеш? Възможно е да го последвам, нищо че не идва от корифей като доктор Дорн.

— Чувал съм, че се препоръчва едно средство след травматизиращо събитие, за което човек не иска да си спомня, но то не излиза от мислите му и го тормози. Трябва да атакува спомена пряко, вместо да му обръща гръб и така го побеждава. Искам да кажа, че не бива да заравяте неприятните преживявания на Тарис-1 в душата си, а да се преборите с тях. Няма ли да е по-добре в този смисъл вместо любимата си пустинна местност или величествения дворец да изберете панорама, наподобяваща гледка от Тарис — дървета, треви и други чужди неща.

— Ще го направя още сега. Обилна растителност, казваш, доста е неприятно, но може да ми бъде от полза — съгласи се бодро Ишанг, на когото монотонните набраздени склонове на дюните с облаци фини песъчинки, вдигнати над тях от вятъра, бяха станали противни от пръв поглед.

Мрачното кървавочервено слънце, увиснало отгоре, не даваше да се разбере изгрява ли или залязва, но и в двата случая не събуждаше симпатиите му. Той се пребори с настройката, докато намери пейзаж като този, който се разкриваше от Свещения хълм на общността Наар.

— Струва ми се, че това ще свърши работа — каза той.

— Само не прекалявайте със съзерцаването му — посъветва го Синд усмихнат. — Ако усетите, че не Ви понася, пуснете пак прекрасния изглед отпреди малко, за да си починете. Не е ли той от възпятата в толкова стихове и песни Безкрайна, Неизбродна, Величествена и т.н. централна пустиня Мохиха?

— Да — изпъшка хораят. — Мохиха стопля сърцето ми, когато я гледам, но няма да се предам пред тези гадни диви растения, ще се справя някак си.

— Тогава Ви оставям да почивате. Само бих желал да знам, утре ще Ви придружавам ли при посещението в двореца?

— Ще те представя тук-там, за да не скучаеш, докато свърши аудиенцията ми. Може би сам Кантайрофексът ще пожелае да види човека, на когото съм гласувал доверие.

— Ще се пръсна от гордост, ако Негово Императорско Величество благоволи да спре вниманието си върху мен. — всъщност Синд се надяваше, това да не се случи.

Не беше сигурен, че ще съумее да се преструва пред проницателния поглед на Харамон, без да се издаде. Успехът също нямаше да го зарадва — мисълта, че ще лъже Императора, го измъчваше. Започна да се разколебава, но реши, че за да разобличи враговете около него, си струва да изгуби временно самоуважението си. Констатира с тъга, че предаността изисква да пожертва личните си чувства и етични норми.

— Сигурна ли си, че храната тук ще ми понесе? — тревожеше се Кокорл. — С мъка в сърцата ще се разделя със запасите си, въпреки че почти съм ги привършил.

— Не се безпокой, синтезатор видях едва при първото ми и единствено пътуване извън Хонстел — търпеливо отговори момичето. — В много отношения сме изостанали, което е напълно в твоя полза, що се отнася до яденето.

— Радвам се да го чуя в качеството си на месояден хиртел. И какво смяташ да правиш? — попита той с интерес. — Имам няколко идеи.

— Ще се опитам да помогна на баща ми срещу отвратителния му полубрат. По време на моето отсъствие Сизал положително е узурпирал неофициално престола и се разпорежда от името на татко. Леля ми Интилада едва ли знае за делата на съпруга и дъщеря си.