Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Избръснат и с подстригана подобно на Синд коса, хораят предизвикваше у Синд, щом го погледнеше, чувството, че стои пред огледало. Не можеше да се каже, че изпитва задоволство и възторг, но вече свикна, а след като самият той все едно виждаше себе си, значи другите щяха да бъдат лесно убедени в това. Дори държанието на Ишанг се беше изменило. Той наблюдаваше Синд и копираше позите, маниерите и отсенките на тембъра му много сполучливо, с което понякога го дразнеше. Смяташе, че се познава достатъчно, но сега имаше уникалната възможност да разбере какво представлява в очите на околните и доста неща го караха да се замисли.

— Защо свиваш така устните си, когато говориш, сякаш си лапнал нещо кисело? — попита го Синд веднъж, с което предизвика недоумението му.

— Ти правиш това непрекъснато — повдигна вежди хораят. — Мислех, че го имитирам добре.

— И гледам събеседника си, все едно че е купчина нечистотии?

— Точно казано, но сигурно би гледал купчината по-топло — усмихна се иронично Ишанг, което напоследък му се удаваше.

— Ти ще се научиш да се държиш като мен, а аз научавам нещо за себе си — каза Синд и реши, че не харесва особено образа, изграждан от хорая пред очите му.

Трябваше обаче да признае таланта му да се превъплъщава. Кацнаха на Тайнър 8, намиращ се диаметрално противоположно на Шарп 103 в сферата, образувана от трансферните площадки около Франар. Ишанг веднага се легитимира като Синд Кар Натх — кeнселастър на Великия Кантайрофекс, Негово Императорско Величество Харамон I. Внезапната му поява на скромната станцийка беше като гръм от ясно небе и предизвика притеснение и ужас в обслужващия персонал. Ишанг прие с аристократично презрение и страхопочитанието, с което го обграждаха, и облекчението, когато се разбра, че желае само да му бъде осигурен незабавен превоз към столицата. Движеше се и говореше с превъзходството на човек, знаещ своето място, а снизходителната му полуусмивка беше изпипана до върха на съвършенството. Синд вървеше след него и се усмихваше вътрешно на почитта, изразявана от разтрепераните служители към един субект извън законите, когото нормално биха третирали като престъпник.

Луксозната совалка, предвидена за подобни извънредни случаи, не беше напускала хангара си досега. Осигуриха елитен пилот, който да я управлява при първото й пътешествие до частния космодрум на Императора, и уредиха връщането в местния клон на агенцията на наетия кораб, с който Синд и Ишанг бяха дошли. Синд си позволи да затвори очи, хлътвайки в мекото удобно кресло на обширния салон. Съзнаваше, че след като кацнеха в Атанаморп, щеше да му се наложи да се чувства и държи като във вражеска територия и се радваше на сегашното спокойствие.

Когато пристигнаха, в тази част на планетата беше късна нощ и това им позволи да отидат направо в градското жилище на Синд. Ишанг се разположи в неговите стаи, а самият той зае едно от помещенията, предвидени за гости. Първото нещо, което направи хораят, беше да набере секретния код на директната линия и да съобщи за пристигането си на Харамон. Кантайрофексът в момента спеше, но рано сутринта щеше да получи записа. После Ишанг веднага се насочи към главния управляващ блок на електронните системи в жилището. Скритата в него детекторна система сигнализираше за поставено някъде наблюдаващо устройство. Синд можеше да го намери лесно или да заглуши излъчванията му, но имаше друг план — този, който го бе поставил в негово отсъствие, трябваше да бъде сигурен, че не е открит и получава достоверна информация. Слухът за завръщането му се беше разнесъл и враговете положително ги наблюдаваха в момента.

Хораят подозрително оглеждаше празната стая, чиято разлика от обикновен коридор се състоеше в по-големия брой скали и бутони на уредите, вградени в стените. Резултатът от това беше, че всекидневната изглеждаше празна и непривлекателна като командната зала на „Хаврия“. Впрочем, с някои незначителни изменения, интериорът във всички кораби проявявяше удивителна консервативност, както в тези от по-старите поколения, така и в последните модели. В съгласие с резултатите от непрекъснато провежданите психологически тестове, пилотските кресла се произвеждаха материални. Екраните на пода и стените, които създаваха илюзия за липса на прегради, се употребяваха рядко — предимно в бойни или аварийни условия. Предпазливите опити да се промени това положение бяха завършили с провал — дълбоко вкоренените атавистични инстинкти на повечето хора не бяха в състояние да смелят всички технически усъвършенствания, предложени от учените.