Снежана Неделчева - Звездата Аиел

В ръцете на Ли нещо проблясна и оттам заструи поток мека синя светлина. Фигурата на Водача сякаш плуваше и се размазваше, а зад него се беше появила тъмна и неподвижна, странно позната сянка.

— Призракът от Ромиа! — прошепна Ишанг.

— И аз го видях тогава, помислих го за плод на въображението ми или на удара, който ми нанесохте — каза Синд с усилие. — Hадявам се да няма нищо общо с Кайя.

„Силата вече се размърда и е на път да се събуди…“

Думите на Старейшината неочаквано бяха станали разбираеми, макар че езикът остана същият, и с новопоявилото се знание мозъкът на Синд ги осмисляше без усилие.

„Това, което трябва да извършите е близо, и ще настъпи скоро времето ви да си единствен, Ахматаип!“

Сянката се стопи, старецът раздели с усилие късчетата и Синд изтощен се свлече на пода в нишата. Ишанг събори коленичилите пред него, още не излезли от транса хора и падна сред бъркотия от обърнати съдове, локви разляна течност и вяло помръдващи тела. Синд се свести от хладния въздух на двора, където в настъпилата предутринна дрезгавина смътно се виждаха очертанията на околните предмети. Не помнеше как е излязъл от Храма, но сигурно го бе направил със собствените си крака, защото стоеше нестабилно на тях, подкрепян под мишница от пазача си.

— Виждам, че вече сте добре, но ще се поразходим още малко, за да се възстановите съвсем, преди да ви заведа при Кори — каза той на сиен и продължи да го тегли напред, принуждавайки го да пристъпва с бавни равномерни крачки.

Синд отвори уста да го попита нещо, но езикът му се обръщаше трудно и издаде само неясен звук.

— Брат Ишанг е в другия двор, ще отидете заедно — добави воинът.

— Старейшината няма ли да говори с нас? — попита Синд, щом се справи с надебелелия си, тромав език.

Воинът се подвоуми дали да му отговори.

— Ще разберете от Кори, каквото трябва — заяви той, а зад непроницаемата му маска се четеше тъга.

Прекосиха двора и стъпките на Синд ставаха все по-уверени. Последните стъпала към помещението, където снощи ги бе приел Ли, той измина сам, без помощта на хорая. Ишанг вече беше вътре, но вместо Старейшината срещу него седеше младежът, наречен Кори. Жизнеността му се бе изпарила, а суровото изражение го състаряваше, сякаш от снощи бяха изминали години. Той изчака Синд да свие протестиращото си тяло до Ишанг и заговори без предисловия, посочвайки масичката.

— Вземете знаците и може да поемате по пътя си. Старейшината Ли Хао ще се моли на Сияйната за вас.

Както пазачът, така и Кори изглеждаха угнетени.

— Добре ли е Старейшината, ако не е нетактично да питам? — Синд прибра обицата си.

— Той вложи всичките си сили в церемонията и времето му да ни напусне е близо — тихо каза Кори, а неувереността в очите му говореше, че би предпочел да не е така.

— Съжалявам, че нашето пристигане стана причина… — започна Синд.

— Всичко става по волята на Небесата, ние сме само оръдия на висшите Сили. Сега вървете! — рязко нареди младежът.

Кори не беше свикнал с новата си роля и напрежението му личеше, но промяната у него беше забележима. Пред тях стоеше мъжът, който съвсем скоро щеше да стане Старейшина и вече го осъзнаваше напълно.

По пътя към катера Ишанг беше намръщен и неразговорлив дори по своите мерки, но Синд го разбираше, затова пристигнаха на „Хаврия“ без мълчанието помежду им да натежи.

— Връщате се по-рано, отколкото предполагахме! — извика Тарасу, която ги чакаше в хангара.

Радостта й беше толкова явна и неподправена, че каменната физиономия на Ишанг се пропука, когато тя прегърна и него.

— Наистина е рано, но не виждам защо си изненадана, след като аз казах точно какво ще стане — обади се Кокорл, застанал зад нея. — Не си се съмнявала в мен, надявам се.

— Е, честно казано…

— Какво стана долу? — нетърпеливо попита джорхът.

— Поне изчакай да влязат — укоризнено каза момичето, което беше забелязало скованите им физиономии.

— Ето, вече влязохме — изфуча Кокорл, щом люкът на трюма се плъзна зад тях. — Започвайте по-бързо! Споменавал ли съм досега, че съм изключително любопитен?

— Ако кажеш досаден, ще е съвсем точно — заяде се Тарасу. — Остави ги на спокойствие!

— Накъде тръгваме сега? — невъзмутимо попита Азман от мястото си до централния пулт, сякаш те идваха направо от каютите си.

— Отиваме на станцията до планетата Ракс, където ще наемем кораб за нас със Синд и ще ви възстановим разходите — Ишанг извади снопче банкноти, всяка от по хиляда рагда.